Медия без
политическа реклама

Следващата атака срещу медиите ще е зад маската на фалшивите новини

И ГЕРБ ще пише "правила" срещу тях с нескритата цел да затрудни работата на журналистите

МП
За обсъждането на бъдещите законодателни промени ще бъдат привлечени представители на прокуратурата, МВР и Министерството на правосъдието, бе съобщено след срещата между Данаил Кирилов и Вежди Рашидов.

Управляващото мнозинство в България очевидно не се е отказало от идеята да създаде Министерство на истината, като желаещите да го оглавят стават все повече. От съобщение на Министерството на правосъдието се разбра преди дни, че в отпускарския за депутатите месец август шефът на медийната комисия Вежди Рашидов и правосъдният министър Данаил Кирилов са се срещнали да обсъдят как да унищожат фалшивите новини у нас и в Европа. Парадоксалното е, че в дискусията това явление е вкарано под общ знаменател с борбата срещу производството на фалшификати на произведения на изкуството и с трафика на културни ценности. Двамата са се обединили около идеята, че е необходимо изграждането на единен европейски стандарт за борба с трите проблема, който да намери отражение в националното законодателство, съобщиха от ведомството на Кирилов.

Депутат и министър обаче влизат в противоречие по темата какво е fake news. Кирилов признава пред „Сега“, че дефиницията на явлението е проблем и за европейските политици и че вече години наред представителите на ЕК и на медийния сектор не могат да измислят определението, което да опише казуса ясно и точно. Докато Рашидов е на друго мнение и набързо обобщава, че фалшивата новина е „непроверената новина, която няма нищо общо с истината“. "Свободата на словото е много добро нещо, но нека не минава в свободия. Когато човек прави каквото си иска и не носи никаква отговорност за това, е свободия", казва още той като отговор на въпроса защо не се използва сега съществуващата законодателна уредба, която предвижда наказания

 

и за обидата, и за лъжата, и за клеветата,

 

и за набеждаването и пр.

Вежди Рашидов обича да се изживява хем като гарант на свободата на словото, хем като закрилник на правата на колегите си в политиката и на гражданите от журналистически публикации. И той, и останалите ключови фактори в ГЕРБ обаче не обичат да говорят за собствената си роля в производството и популяризирането на фалшивите новини. За последно бившият министър на културата се доближи плътно до своето определение за такива, когато през юли предложи за нов член на Съвета за електронни медии завършилата аграрна икономика с успех 3.89 Галина Георгиева. Номинацията бе направена еднолично от Радишов, който я защити с думите, че “професионалната биография на Галина Георгиева е добър атестат за отговорната работа, която се изисква от членовете на СЕМ“. Макар че на практика тя няма никакъв реален опит в медии освен работа като телефонистка в различни предавания. Рашидов каза още и че по време на събеседванията Георгиева и предложената от БСП Ия Петкова-Гурбалова се били представили „достойно“. Макар от стенограмата на заседанието да ставаше ясно, че отговорите на двете са емблематичен пример за празнословие и липса на собствено мнение.

Ако фокусът остане само към медийната среда, може би

 

най-добрият автор на „непроверени“ новини

 

за нея е премиерът Бойко Борисов. Той повтаря при всяко свое участие в телевизионно предаване, че нито той, нито партията му или министрите имат някаква вина за унизителното 111-о място на България по свобода на словото и че всички проблеми в сектора се дължат на противоречията между собствениците на медии и на цензурата и автоцензурата, които съществуват в тях. Всъщност събитията дотук доказаха многократно, че и ГЕРБ, и официалният им партньор във властта - „Обединени патриоти“, и неофициалният ДПС имат ключова роля за пропадането на България, както и че тези формации постоянно мислят как да направят работата на журналистите все по-трудна. Веднъж, маскирайки ограниченията и репресиите като „защита на институциите и гражданите от омаскаряване“, друг път – като „мерки за изсветляване на медийния пазар“, и т.н. Третото правителство на Бойко Борисов предприе действия в тази посока още през февруари м.г., когато създаде по предложение на премиера работна група за изготвяне на законодателни промени относно собствеността и финансирането на медиите. По-късно управляващите се отказаха да реализират своите планове и подкрепиха изцяло т.нар. медиен закон на депутата от ДПС Делян Пеевски. Чрез него собствениците на вестници, радиа, телевизии и сайтове бяха задължени да разкриват търговска тайна под страх от гигантски глоби. В процеса по приемането на закона „Пеевски“ управляващите сътвориха поредната фалшива новина, като многократно заявиха, че така изпълняват искането на гражданите да разкрият механизмите, чрез които приближените до властта медии получават финансиране по европейски програми и по други начини. Но всъщност пропуснаха да запишат регламент за това, а чрез закона „Пеевски“ насочиха „осветяването“ само към бъдещето, но не и към миналото, когато империята на депутата бе създадена.

По същия превратен начин мнозинството у нас въведе и Регламента за защитата на личните данни, или т.нар. GDPR. Въпреки че Брюксел изрично предупреди членовете си, че правилата за опазване на личната информация не се отнасят за медиите, чрез редакции в Закона за защита на личните данни на практика България наложи

 

държавна регулация върху журналистическата дейност

 

Сега подобни намерения прозират и от заканите на Рашидов и Данаил Кирилов да пишат правила за справяне с фалшивите новини. Защото е сигурно, че у нас те за пореден път ще се появят във вид и на място, което няма да има нищо общо със замисъла в Европа. Добре известно е, че до есента на 2020 г. България трябва да въведе в законодателството си новата Директива за аудиовизуални медийни услуги. От ЕС вече изрично посочиха, че тя се създава с цел „сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите“ и че новите текстове не се обвързват по никакъв начин с журналистическата дейност. Въпреки това обаче ключови фактори в ГЕРБ, а и не само все по-често повтарят, че в България е дошло време за решителни действия в сферата на медиите и че за тях ще има „по-нататъшен разговор“ през следващите месеци (думи на Рашидов в навечерието на парламентарната ваканция).

 

Идеите на малкия коалиционен партньор

 

През ноември м.г. ВМРО също предложи за обществено обсъждане проект за борба с фалшивите новини. Партията на вицепремиера Красимир Каракачанов разви идеята, че медиите в интернет трябва да се закриват, ако бъдат уличени, че публикуват fake news. Патриотите също не пожелаха да дадат дефиниция, макар да признаха, че отдавна мислят по темата. Плановете бяха на парламента да се предложи всички сайтове на български език, чиято цел е да събират читатели, да се вписват в специален регистър. Депутатът Александър Сиди поясни, че личните блогове на гражданите също ще трябва да се регистрират, дори да са свързани с туризъм, готварство, наука, изкуство и т.н. От ВМРО не отговориха конкретно дали сайтовете ще бъдат затваряни, ако те не се регистрират в бъдещия домейн. Стана ясно само, че нерегистрираните медии няма да могат да участват в предизборни кампании и няма да имат право да сключват договори с партии и коалиции. След излагането им по идеите на ВМРО засега няма развитие. 

Още по темата