Справедлив ли е начинът, по който предизборните кампании се провеждат в ефира на обществените телевизия и радио в България? Предоставят ли БНТ и БНР, които се издържат с парите на данъкоплатците, равни права на всички участници да се появят пред избирателите и да изложат идеите си?

Отговор на тези въпроси дава статистиката колко пъти и за колко минути са се появили по БНТ1 кандидатите за предстоящия евровот - тези от големите парламентарни партии и останалите участници – извънпарламентарни формации и независими кандидати. Първите получават баснословни субсидии от бюджета, а са и нонстоп на екрана през останалото време от годината - в новините, в следобедните блокове, в съботно-неделните обзори, дори в светските предавания. Докато вторите имат шанс да излязат пред по-широка аудитория единствено в период на избори чрез т.нар. медийни пакети на ЦИК, с които те трябва да се противопоставят на политическите гиганти. Най-големият от тези пакети е на стойност 40 000 лв., но има и такива от по 5000 лв., които участниците трябва да разпределят за цялата си кампания.    

Предизборната агитация по БНТ е два вида: безплатна и платена. Изборният кодекс позволява съществуването и на двете, като оставя почти изцяло в ръцете на телевизионните шефове да определят по какъв начин и по кое време да се провеждат те.  

В безплатните форми могат да участват всички, които са регистрирани за вота - и формации със субсидии, и такива без, и независими кандидати. Стига да са подали навреме заявка за участие. В останалите формати се допускат само тези, които могат да си го позволят.

Дотук БНТ1 предложи седем безплатни прояви за 20 дни (предстоят още две), докато платените са ежедневни и са по няколко пъти на ден. Общото при безплатните е, че става дума за диспути. В тях участват хора от различни партии, коалиции и самостоятелни кандидати. Затова понякога в студиото има по пет и дори по шест души. Приликата между платените е, че кандидатът е сам с водещия.

Безплатни формати вече имаше в "Референдум" - три, в "Панорама" - две, както и две специални предизборни студиа по основния канал на БНТ. Досега в "Референдум" се появиха общо 15 кандидати. От тях 13 бяха от извънпарламентарни формации и независими, а двама бяха от партии в Народното събрание – "Атака" и на Валери Симеонов. Така всеки от участниците в безплатните форми имаше по 13-15 минути да представи идеите си. Част от извънпарламентарните и независимите участваха и в други подобни изяви по БНТ1, с което времето им за реклама пред зрителите достигна общо 25-30 минути. Изцяло извън тази група остана бившият кмет на "Младост" Десислава Иванчева, която досега не се е появила дори за секунда по БНТ1. Тя също е регистрирана за евровота, като ЦИК отпусна на инициативния й комитет 5000 лв. за водене на кампания. За днес е насрочен последният предизборен "Референдум", в който обаче ще участва "тежката артилерия" - ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО, "Воля" и "Демократична България". А в сряда ще се проведе окончателният предизборен диспут, в който отново ще има микс от формации. 

Само партиите, коалициите и независимите кандидати, които си платят, имат достъп до 3 други предавания на БНТ1. От понеделник до петък срещу 2150 лв. без ДДС еврокандидатите могат да говорят 10 минути в сутрешния блок. 7-минутно участие в "Още от деня" следобед струва 1505 лв. Цената на 15 минути интервю в "Денят започва с Георги Любенов" в събота или неделя е 3225 лв.

Рекордьори по платени интервюта в БНТ преди началото на последната седмица са водачът на листата на "Атака" Георги Димов и Румен Чолаков от "Път за младите" - по четири участия. Двамата са участвали и в почти всички безплатни формати по БНТ1, на които са имали право. Следват лидерите на НФСБ Валери Симеонов, на "Воля" Веселин Марешки и водачът на листата на ВМРО Ангел Джамбазки - по три изяви, колкото има и кандидатът от листата на "Демократична България" Стефан Тафров.

Прави впечатление, че досега ГЕРБ не са се включили нито веднъж в платените форми на обществената телевизия. От 26 април, когато кампанията стартира, до началото на тази седмица предизборният щаб не изпрати там нито водача Мария Габриел, нито друг от евролистата. Любопитен обаче е фактът, че Габриел даде пространно интервю в сутрешния блок на БНТ1 точно преди началото на кампанията. Отсъствието на управляващите от ефира на обществената телевизия съвсем не означава, че ГЕРБ не води кампания в медиите. Напротив - партията на премиера Бойко Борисов е една от най-активните от началото на предизборния период (виж карето).

Освен в трите предавания платени форми по БНТ1 са още т.нар. предизборни хроники след "По света и у нас". 30-секунден клип там струва 1980 лв., като в цената влиза и участието на журналист от обществената телевизия, както и монтажът на видеото. При хрониките впечатление прави друго - шефът на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, без когото доскоро не минаваше почти нито едно събитие на управляващите, се мерна за пръв път за около 2 секунди в агитационен материал на партията едва на 20-ия ден от началото на предизборната борба. Това се случи по време на голямото рекламно събитие на ГЕРБ в зала "Арена Армеец". Първият заместник на Бойко Борисов отсъстваше от екрана и при официалното откриване на кампанията в Русе, и след това.

И още нещо прави впечатление - въпреки че на тези евроизбори ГЕРБ е в коалиция със СДС, лица на т.нар. стара десница почти не могат да се видят в предизборните клипове на управляващите. В първите дни в клиповете дори не се споменаваше, че листата е обща между ГЕРБ и СДС, но в последните няколко дни този пропуск бе поправен. Единственият миг досега, в който кандидатът на "избираемото" място Александър Йорданов и лидерът на СДС Румен Христов за кратко се появиха на екрана, бе при представянето на листата на ГЕРБ и СДС в София.

Разходи

В първата десетка по разходи за медии в предизборната кампания досега има три извънпарламентарни формации и седем парламентарни партии, личи от мониторинга на Института за развитие на публичната среда. Към 15 май коалиция "БСП за България" е вложила най-много средства за отразяване – 566 507.28 лв. (без ДДС). В тази сума са включени и индивидуални договори на Сергей Станишев с Канал 3 (4000 лв.) и с интернет портал. На второ място по разходи за медии е ГЕРБ – 478 358.46 лв. а на трето – "Воля – българските родолюбци" – 367 674.02 лв. (без ДДС). Малко по-назад е ВМРО – 363 409 лв., следвана от извънпарламентарната коалиция "Демократична България" – 150 297 лв. На шесто място е коалицията "Патриоти за Валери Симеонов" – 132 575 лв., а на седмо – ДПС – 130 000 лв. На осмо е друг извънпарламентарен проект – партия "Възраждане", с похарчени 87 100 лв. Челната десетка се оформя от "Коалиция за България" около АБВ – почти 85 000 лв., и "Атака" – 55 527 лв.

Радио мълчание

В модела, по който предизборната агитация се води в обществените медии, има нещо сгрешено и това личи от приходите на БНР за първите две седмици от кампанията. До 15 май националното радио е привлякло само 300 лв. от политическа реклама, личи от извадката на Института за развитие на публичната среда. Това отрежда на медията последно място в списък с над 25 радиа, телевизии и сайтове. До средата на кампанията най-много пари е получила Би Ти Ви – почти 590 000 лв., следвана от Нова телевизия – почти 400 000 лв., телевизия "Евроком" – 212 000 лв., БНТ – 201 000 лв., и т.н.