Медия без
политическа реклама

Как концерт за отбрана публика спаси Детския хор на БНР

Шефът на радиото се зае да решава проблемите му чак месец след като се разбра, че такива има

Илияна Кирилова
На децата от хора се наложи да изнесат ранен концерт под прозорците на Министерския съвет, за да бъдат забелязани.

Детският радиохор бе спасен, защото някой се сети да го строи пред сградата на Министерския съвет и да го накара да пее под прозорците на премиера Бойко Борисов. Той пък се ядоса и нареди на шефовете на БНР и на СЕМ Александър Велев и София Владимирова, които по принцип отговарят за него, "да си влязат във функциите", да вникнат в проблемите на хористите и да започнат да ги решават. И двамата започнаха да го правят, след като в продължение на месец преди това се правеха, че проблеми няма. Преди дни любимият диригент на хористите - маестра Венеция Караманова, която работи в хора от 35 години и е дясна ръка на създателя му проф. Христо Недялков, подписа безсрочен трудов договор като главен диригент и замина на подготовка с децата на традиционния летен работен лагер в Кранево. Дни по-рано тя бе на път да напусне, огорчена от отношението към нея на Велев и на ръководството на Музикалната къща на БНР.

Преди хористите да изнесат два безплатни сутрешни концерта на открито в рамките на три дни - първия пред БНР, а втория - пред Министерския съвет, в продължение на месеци никой не забелязваше, че в Детския радиохор назрява криза заради чиновническо бездушие на ръководството на националното радио. Всичко, за което малките хористи се бориха през последните дни, бе да продължат да работят с маестра Караманова и да запазят традициите, благодарение на които формацията е това, което е – хор със световно реноме. На думи второто искаха и ръководството на БНР и шефът Велев. През януари т.г. в радиото се провежда конкурс за диригент, който да наследи Караманова. Председател на комисията по избора му е самата тя. До финалната фаза са допуснати осем кандидати, измежду които е избрана Теодора Димитрова. Преподавателката по музика е била корепетитор в хора между 1992 и 1995 г.  М.г. тя се завърнала отново по заместване на титулярния пианист. Димитрова е назначена на щат през март, след което добре работещият механизъм е на път да започне да скърца. Това не става по нейна вина, тъй като новият диригент е приет много добре и от предшественичката си. Нищо против нямат и родителите, особено след като опитният диригент ги е уверил, че Димитрова е много добър професионалист и педагог и че с времето има сили да се превърне в истински главен диригент. 
Проблемът се оказва по-скоро в ръководството на радиото. През юли изтича гражданският договор на Караманова, която от 2011 г. е навършила възраст за пенсиониране, и той не е продължен повече. Мениджърите в БНР преценяват, че преходът вече би трябвало да е завършил и новият диригент да е влязъл във функциите си. От отворено писмо на родителите става ясно, че докато хористите са във ваканция, ръководството на радиото е благодарило на Караманова за успехите с предложение да я направи "Почетен диригент", което я лишава от възможност да работи с децата.
Питомците са възмутени, че възпитателят им е отстранен по такъв начин и че те са оставени в ръцете на човек, когото не познават добре и не са свикнали с него. Децата са наясно, че все някога Венеция Караманова ще престане да бъде техен наставник, но искат това да стане плавно и с необходимото уважение. Сред тях започва да се надига недоволство. Те пишат до БНР, че "незаменимата връзка между хор и диригент, на която дължим своето успешно представяне през годините, не се създава с една репетиция". Първоначално родителите се срещат без много шум с Велев и на думи се стига до съгласие: на Караманова ще бъде предложен нов договор, с който тя ще остане близо до децата и ще предаде знанията си. На практика обаче на маестрата е предложено да работи като организатор и надзирател на децата по време на традиционния летен лагер в Кранево, където хорът репетира усилено и се подготвя за предстоящите концерти. В същото време радиото си оставя вратичка и за директна намеса по отношение състава за определени събития. Според писмото на родителите условията, предложени на Караманова, са "унизителни не само за диригент от нейния ранг, но и за всеки човек". С него те предупреждават, че няма да пуснат децата си да пътуват за Кранево.

Става ясно още, че между шефа на БНР и изпълнителите има сериозно неразбирателство, тъй като Велев тълкува събитията като "опит за бунт" и "подстрекаване". При едно от телевизионните си участия той заяви, че е имал среща с Агенцията за защита на детето, тъй като според него било недопустимо деца да бъдат замесвани в подобен спор. Велев каза и че на него като на директор на БНР не можело родителите да му казват какви решения да взима. "Децата могат да имат емоции към г-жа Караманова, но в един момент идва време за смяна", коментира той.
На това родителите отговарят така: "Чиновници, а и родители никога не са имали думата в подготовката, репетиционния процес, избора на съставите и солистите на този хор. Колко пагубно би било подобно вмешателство, може да се разбере, ако човек се поинтересува от съдбата на други известни детски хорове от миналото. Самоуправлението в радиохора има смисъла на самостоятелно справяне с всички трудности по пътя на подготовката на състава. Това всъщност е едно от най-ценните качества на школата на маестро Недялков, в която всеки малък детайл е важен - от отговорностите на ръководство, старши и младши хористи, до това как децата се качват и слизат от влака например. Или как на края на всеки ред седалки по време на пътуването до ден днешен се окачва пликче, в което се събират отпадъци, които после се изхвърлят на съответното място, разказа пред "Сега" Никола Мечкаров, родител на две от децата в хора.
Според него родителите се борят така страстно за спасяването на хора и на традициите в него, защото са се уверили с очите си какво ползотворно влияние има той върху децата им. „Научавайки се на трудолюбие и отговорност, пропускането на репетиция е немислимо за децата и на всяка репетиция хористите са водени от своя диригент. Нужно е време, за да може един диригент да спечели доверието на певците, да се утвърди като авторитет и да превърне 120 деца в работещ екип. Това са умения и традиции, които се предават с години. Именно в защита на тези традиции и всички ценности, изграждащи ги като личности, малките хористи се вдигнаха на протест", обобщава той.

След призива на премиера Борисов шефът на БНР да си влезе във функциите Велев също вече изглежда доста по-обран и диалогичен в изказванията и действията си. Според родители той е поел ангажимент да назначи втори пианист на щат в хора и да подкрепи изработването на дългосрочна стратегия за развитието му. Бащите и майките пък са щастливи, че децата им са в сигурна среда, в която развиват таланта си и се учат на труд и отговорност. Полза ще има и за политиците. Те отново ще могат да се гордеят с талантливите българчета, когато на гости им дойдат чужденци. Както стана при откриването на европредседателството през януари, на церемонията на което Детският радиохор бе един от най-важните акценти.

А иначе е трудно да се каже къде щеше да отекне повече новината, че след близо 60 години бляскава кариера легендарният радиохор е бил съсипан и почти разтурен - у нас или в чужбина. И откъде щяха да долетят по-неодобрителни коментари. За следващите месеци хорът вече има планирано турне в Унгария, Австрия и Чехия, участие в традиционния Коледен концерт в София и в още няколко прояви. А за 58-те си години живот малките български певци са пели с огромен успех в най-прочутите концертни зали на повече от 30 държави. В Япония пък Славеите, както се нарича интернет страницата им, са може би най-добре познатата българска марка след общо 18 турнета и близо 500 концерта в над 150 града. 

 

По спомени на очевидци

Едни от най-неочакваните аплодисменти, които получихме, бяха на жп гарата в Бон през 1987 година - разказва Марионела Симова, хорист от 1979 до 1989 г. - Бон бе начална точка на турне в Западна Германия. Пътувахме с влак от София до Мюнхен, където се качихме всички 36-има хористи и 4-ма ръководители. Пътувахме около половин час, когато маестро Недялков покани по един човек при него, за да ни обясни какво следва. Спомням си, че той никога не оставяше свое нареждане или решение, без да разясни защо се налага да се направи. Каза ни, че макар и столица, Бон е сравнително малка гара и по разписание влакът има престой само 3 минути. "В Германия и в Япония 3 мин. означават точно 3 мин.", подчерта той. После много точно ни описа кой какво и как ще прави, така че да успеем безопасно и без хаос да се справим. Децата от всяко купе трябваше да се разделят на 3 двойки – по височина и сила. Най-високите трябваше да заемат места до вратата за слизане, като тези от най-вътрешните купета слизаха първи и бързо трябваше да застанат под прозорците на своето купе. В това време всяка втора двойка, натоварена с целия ръчен багаж + униформите + пликчетата с отпадъците спокойно и внимателно слизат от влака, така че третите двойки да успеят да подадат през свалените прозорци големите багажи – куфари или сакове, на чакащите долу първи двойки, да огледат за последно за нещо забравено, да вдигнат прозорците и да слязат на перона, без да се блъскат с все още чакащите за качване от гарата. Маестрото стоеше на перона с хронометър в ръка и засичаше. Наистина успяхме – 80 сек. след отварянето на вратите бяхме строени пред багажите, а всички пътници, включително началник-гарата, ни ръкопляскаха.