България направи неуспешен опит да се отърве от последващото наблюдение в Страсбург, което се точи от близо 20 години. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) гласува в четвъртък с 51 срещу 16 гласа при 9 въздържали се да продължи процедурата с още една година. Българските депутати от ГЕРБ, ДПС, ВМРО и "Воля" (без отсъстващия представител на БСП) внесоха поправка в резолюцията с искане да се прекрати постмониторингът, но тя бе отхвърлена с 33 срещу 31 гласа при 8 въздържали се.

Така само три държави от 47 в Съвета на Европа остават за последващо наблюдение, като заедно с България са Северна Македония и Черна гора. Двамата наблюдатели, които бяха автори на доклада и резолюцията, се разделиха в мненията дали да се прекрати процедурата. Германецът Франк Швабе настояваше за нейното продължаване, защото бе забелязал тежки проблеми в сферата на свободата на медиите, защитата на малцинствата, борбата срещу корупцията на високо равнище. Той изтъкна, че слово на омраза звучи дори от думите на членове на правителството, добави, че страната отказва да ратифицира Истанбулската конвенция. Унгарецът Жолт Немет от партията "Фидес" на Виктор Орбан изтъкна, че България е абсолютен ветеран по наблюдение в ПАСЕ и освен това е единственият член на ЕС, който продължава да е обект на подобна процедура в Съвета на Европа.

Наблюдателите са посетили България три пъти - през 2015, 2016 и 2018 година, и са събрали сведения както от официални, така и от неофициални източници. В доклада си те са отразили някои корупционни скандали като "Цумгейт" и "Суджукгейт", посочили са Делян Пеевски като проблемен фактор за свободата на медиите. Като успехи на държавата са изтъкнали законодателни промени и създаването на нови структури за приложението им, но Франк Швабе добави, че тепърва трябва да се провери дали КПКОНПИ ще изпълни възложената й роля за борба с корупцията. "Новите мерки трябва да докажат, че са устойчиви", мотивира той настояването си за продължаване на процедурата.

940712 ПЪРВОПРОХОДЕЦ

България бе първата държава, заради която ПАСЕ въведе в средата на 90-те години мониторингова процедура върху вече приета държава в Съвета на Европа. През 2000 г. тя бе прекратена, но с много забележки. За да следи дали проблемите се отстраняват, ПАСЕ въведе постмониторинг, пак най-напред заради нея. През 2010 г. Комисията по наблюдението направи първи доклад за България по новата процедура. През 2013 г. бе вторият доклад, а сега е третият. Догодина през юни ще има четвърти и няма гаранция, че ще бъде последен.