Публикуването в Търговския регистър на декларациите за действителните собственици на фирмите, притежавани от офшорки, се отлага за неопределено време. Агенцията по вписванията вече ще ги обработва отделно от обичайните регистрации в Търговския регистър и това ще забави процеса. Новият ред вече ще важи и за обработването на декларациите на неработещите фирми. Това гласува окончателно Народното събрание с поправка в закона за търговския регистър.

На пръв поглед промяната е положителна - целта е да се разтоварят съдиите по вписванията и да имат повече време за останалите обичайни дейности по обслужването на бизнеса. На практика обаче това означава декларациите за истинските собственици на фирмите да последват съдбата на годишните финансови отчети, които се появяват в Търговския регистър с две-три години закъснение. Причината е, че за тяхното публикуване няма поставен законов срок, а служителите на агенцията и съдиите по вписванията не смогват да ги обработят, оправдавайки се с липсата на достатъчно персонал. 

През последните две години бяха въведени редица нови изисквания към бизнеса да декларира всевъзможни обстоятелства, които, освен огромни опашки пред офисите на Агенцията по вписванията, предизвикват и задръстване на информационната система на Търговския регистър.

Така например от 2017 г. търговците без дейност бяха освободени от публикуване на годишни финансови отчети, но за сметка на това до 31 март всяка година те трябва да подават в Търговския регистър специална декларация, че не работят. В резултат на това близо 180 000 собственици на неактивни предприятия извиват опашки пред гишетата на агенцията в последните дни на март, а разглеждането на заявленията им и качването им в Търговския регистър забавя с месеци регистрациите на нови фирми и подписването на фирмените промени.

В края на май пък изтича срокът за деклариране на действителните собственици на фирмите по закона за мерките срещу прането на пари. И макар парламентът тези дни да гласува силно орязване на обхвата на задължените лица (само фирми, които са собственост на чуждестранни юридически лица ще трябва да декларират реалните си собственици - физически лица), се очаква ново струпване на заявления и поредно блокиране на обичайната дейност на Търговския регистър и на Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. А само месец след това - в края на юни, приключва кампанията за предаване на годишните финансови отчети за 2018 г.

В същото време по закон разглеждането и произнасянето по вписвания, заличавания и обявяване трябва да става до три работни дни от постъпването на заявленията. За първоначална регистрация на търговец срокът е още по-кратък - до края на следващия работен ден.

Държавата признава, че е невъзможно администрацията да спазва тези срокове. Затова допълнителните декларации, въведени с един или друг закон, вече ще се разглеждат отделно от обичайните вписвания в Търговския регистър.

На фона на очертаващото се забавено публикуване на декларациите за истинските собственици Законът за мерките срещу прането на пари предвижда солени глоби за фирмите, които не подадат в срок декларации кои са реалните им собственици. Имуществената санкция е от 1000 до 10 000 лв., а за дружества като банки, застрахователи, лизингови компании - от 2000 до 20 000 лв. Нещо повече - законът предвижда, че след като веднъж една фирма е глобена и продължава да не декларира кои са реалните собственици, тя ще бъде санкционирана всеки месец с тези суми, докато не подаде декларация.

Скандалното забавяне с години на публикуването на финансовите отчети и други обстоятелства донякъде обезсмисля идеята за съществуването на Търговския регистър и неговата функция - да предоставя свободен достъп до надеждна информация, полезна за всеки инвеститор и предприемач, да улеснява започването на бизнес и да ограничава корупционните практики. За съжаление, по всичко личи, че и информацията за действителните собственици на фирмите ще бъде също толкова "полезна", ако е с актуалност от преди няколко години.