Медия без
политическа реклама

При 79 млн. лв. бюджет парламентът се стиска за 100 хил. лв. за юристи

Цвета Караянчева очаквала Съветът по законодателството да дава консултации на депутатите безплатно

14 Яну. 2019ТАНЯ ПЕТКОВА
Снимка: Архив
Законодателните остриета в парламента явно нямат нужда от юридическа експертиза.

Абсурден спор за пари е причината Съветът по законодателството към Народното събрание, в който участват авторитетни юристи, повече от година и половина да не работи. Ръководството на парламента не желае да му плаща, затова през 2018 г. не му е поръчана нито една експертиза на проектозакон. В резултат законотворчеството на депутатите през миналата година беше критикувано като изключително некачествено, бяха приети куп лобистки закони във вреда на гражданите и бизнеса. Заради пълното бездействие на съвета и председателят му проф. Огнян Герджиков настоя преди Коледа той да бъде разпуснат. Следващата седмица се очаква да бъде взето решение за официалното му закриване. 

Въпреки че в бюджета на парламента се предвиждат 100 хил. лв. годишно за правните експерти, председателката му Цвета Караянчева иска те да работят безплатно. „Мисля, че е въпрос на престиж да работиш за Народното събрание“, заяви тя пред "Сега". От интервю на Герджиков за "24 часа" се разбра, че досега съветът е струвал 21 хил. лв. на данъкоплатците. Тези пари включват хонорари, обзавеждане, оборудване и канцеларски материали. Те са платени през 2017 г., а останалите 79 хил. лв. са останали в бюджета на парламента. През 2018 г. не е усвоена нито стотинка, по думите на Герджиков, въпреки че отново е имало предвидени 100 хил. лв. Няма информация за какво са изхарчени парите, а председателят на парламента Цвета Караянчева не отговори на този въпрос на "Сега". През 2018 г. бюджетът на парламента беше над 62 млн. лв., а т.г. - над 79 млн. лв. Въпреки това 100 хил. лв. за съветите на най-добрите юристи се струват много на Караянчева.

"През октомври 2017 г., когато съветът бе сформиран, дадохме на ръководството на Народното събрание тарифа по колко пари за час работа искаме. Първия път беше общо  6500 лв. за всички юристи, а втория път - около 16 000 лв., защото там беше тежка работата и участваха 12 души", обясни Герджиков. "До края на 2017 г. от парламентарното ръководство беше определена сумата от 100 000 лв., а изразходвахме около 20 000 лв., така че направихме сериозна икономия. След като смениха г-н Главчев, така и не получихме друга работа", разказа Герджиков пред "Сега".

Той каза, че след като депутатите нямат нужда от компетентно мнение по законите, не желае имената на колегите му, както и неговото, да „висят“ на сайта на Народното събрание. В органа влизат 22-ма души, сред тях са проф. Васил Мръчков, който е бил председател на съвета по законодателството в предишни парламенти, а сега е заместник на Герджиков, проф. Анелия Мингова, проф. Валери Димитров, деканът на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Сашо Пенов, проф. Екатерина Матеева и адвокат Даниела Доковска. „Не може да фигурираме в сайта на НС като членове на този съвет и хората да казват: защо се приемат такива „мърляви закони“, при положение че има привлечени юристи, а тях никой не ги пита“, каза Герджиков.

"Сега" попита Караянчева какво ще предприеме. „Другата седмица ще поставя въпроса на председателския съвет и ще вземем решение. Нямам правомощия сама нито да спирам, нито да насърчавам работата на членовете на съвета. Решенията са на съответните председатели на комисии дали искат да бъдат консултирани или не“, каза тя. Караянчева разясни, че на юристите се плаща само за свършена работа. „Имаше две консултации, поискани от г-н Хасан Адемов за един параграф и от г-н Данаил Кирилов за няколко члена. Сумата, която платихме, никак не беше малка. Предполагам, че и затова председателите на комисии не възлагат на консултативния съвет задачи - за един параграф бяха взети над 5000 лв.“, спомни си шефката на парламента. 

Герджиков разказа, че едната от двете експертизи е била за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - "45 страници аргументирано становище", благодарение на което правната комисия е поискала преработване на проекта. Професорът отново критикува начина, по който се пишат и приемат законите у нас - без всякакъв професионализъм, на конвейер.

 

КОНТРА

Според Караянчева „би било добре този съвет да работи на доброволни начала, за да може да помага за качественото законодателство, след като в него са експерти от правото“. Тя даде пример с работата на консултативния съвет към президента и към омбудсмана. Герджиков й отговори възмутен: „Не мога да накарам моите колеги, които са най-изтъкнатите юристи в България, да работят бадева. Давал съм в предишни Народни събрания становища безплатно, което е било инцидентно. Но да има консултативен съвет, който е формиран с акт на НС, а членовете му да са най-добрите юристи и да работят безплатно – това е пълен абсурд“.

 

ИСТОРИЯ

Консултативният съвет по законодателството в Народното събрание бе възстановен по времето на предишния парламентарен шеф Димитър Главчев през октомври 2017 г. Преди това такъв съществуваше при управлението на НДСВ, на тройната коалиция и на кабинета "Орешарски". Целта е съветът да подпомага работата на Народното събрание, като становищата му имат препоръчителен характер. Те могат да му бъдат поръчвани след първото четене на даден законопроект от председателя на НС или шефа на водещата комисия по законопроекта.