В България има общо 4 милиона жилища. Над 20 хиляди от тях са в сгради, които са стари и зле поддържани. За тях има две възможности - или спешно да бъдат обследвани и цялостно оздравени, или да бъдат съборени, защото стават опасни за хората, които ги обитават. И в единия, и в другия случай са необходими много пари. За сравнение, по прословутата програма за "безплатно" саниране, която вече глътна 2 милиарда лева, досега са реновирани по-малко от 1400 сгради за колективно обитаване. Има и програма със средства от ЕС, но нейният ресурс и обхват са още по-ограничени. 

Панелните блокове, строени основно през 60-те и 70-те години на миналия век, вече наближават края на експлоатационния си живот. За проблема алармира и Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост (АДУЕС), която се учреди преди дни. Т.нар. професионални домоуправители смятат, че отговорност за лошото състояние на жилищния фонд носят и собствениците на апартаментите, и местните власти, и държавната администрация.

Още през 2011 - 2012 г. експерти повдигнаха темата, че след 2020 г. най-старите панелки ще станат опасни за обитателите си, ако не бъдат цялостно реновирани. В тази връзка започнаха да се отделят бюджетни средства за "диагностика" на блоковете и предписване на мерки за оздравяването им, а със серия промени в закони и наредби бяха заковани срокове за поетапна паспортизация на всички стради в България. Но тъй като паспортизацията е скъп процес, сроковете непрекъснато се отлагат.

По принцип за новото строителство вече е задължително издаването на технически паспорт - той съдържа основните технически характеристики на блока, всякакви инструкции за безопасна експлоатация и мерките, които трябва да се изпълняват по време на живота на тази сграда, за да е надежден дом за хората.

Само че блоковете от времето на социализма не само че нямат паспорти, а за много от тях цялата техническа документация за тях е изчезнала и е безвъзвратно загубена. Това означава, че за да бъдат оздравени, тези сгради първо трябва да минат на основен преглед за всякакви "болести" - на конструкцията, ВиК, топло-,  електро- и другите инсталации, изолацията и т.н. Обследването е скъпо. Още по-скъпи са самите оздравителни мероприятия - като се започне от изолацията и ремонта на покрива и се стигне до укрепване на конструкцията, което в някои случаи е повече от наложително. При санирането по националната програма и по другата схема - с европейските пари, издаването на технически паспорт на оздравяваната сграда е задължително и то е за сметка на финансиращата програма.

По правителствената програма за "безплатно" саниране има осигурено финансиране и са сключени договори само за 2022 блока. Други над 5000 искания останаха в листата на чакащите, а кабинетът обяви, че сменя схемата и занапред собствениците на апартаментите ще трябва да се включват в санирането със собствени пари.

Така за пореден път се оказва, че държавата ни няма никаква идея как да реши цялостно проблема с престарелия жилищен фонд.  По официални данни на строителното министерство в България има 44 хиляди блока на възраст 30, 40 и повече години, които трябва да се обновяват, за да се удължи срокът им на експлоатация.