След като преди по-малко от седмица земеделският министър Румен Порожанов обяви, че преговаря с няколко големи търговски вериги у нас да продават хляб без печалба, вицепремиерът Красимир Каракачанов се включи в темата с още по-ретроградно предложение - спускане на фиксирана надценка за всички производители и търговци на 10 основни храни, които държавата ще определи. Каракачанов, който е заместник на премиера на въпросите на отбраната, лансира визията си за борба с поскъпването и пазарните тенденции в профила си във "Фейсбук".  В социалната мрежа той разяснява, че партията му ВМРО се срещнала с експерти и така се родила идеята за оформяне на "социална кошница", която да включва хляб, кисело и прясно мляко, краве сирене и кашкавал, масло, пилешко и свинско месо, яйца, брашно и олио. "Идеята е този пакет от храни да имат ясно разписани ставки за печалба на производител и търговец – мярка, която ще гарантира балансирани крайни цени", гласи постът на вицепремиера. Поредното антипазарно предложение от страна на управляващите идва по повод на очертаващото се поскъпване на хляба и други основни храни заради обективни фактори - по-високите цени на житото, на природния газ, транспорта и т.н.

Каракачанов споделя във "Фейсбук", че е "силно учуден" как производителите имат печалба 5 ст. на хляб, а търговците достигат до 30 ст.  Затова от ВМРО предлагат "договорка за максимална ставка на печалба на определени хранителни стоки. Маржът за търговците да не може да бъде по-висок от този на производителите." Не става ясно откъде лидерът на ВМРО черпи данни за печалбите и надценките. Ретроградната идея за ограничаване на маржове напомня за други времена, когато държавата се месеше брутално в икономиката и България бе докарана до фалит. 

Самият Каракачанов признава, че прави скок назад във времето, когато в България имаше Комисия по цените. Според ВМРО сега контролът върху ценообразуването може да се възложи на Комисията за защита на потребителите (КЗП). До 2006 г. в стария Закон за защита на потребителите имаше разпоредби, според които по изключение Министерският съвет може да определя задължителни правила за образуване на цените на някои стоки и услуги, ето защо ще инициирам разговори с представители на всички сектори на хранителния бранш, синдикатите и коалиционните ни партньори с цел постигането на консенсус по този така важен и наболял за хората проблем", обяснява вицепремиерът по отбраната.  

 Дори БСП определи предложението на патриотите за натискане на цените за популистко, а лидерът Корнелия Нинова изнесе кратък задочен урок на Каракачанов по пазарна икономика. "Хубаво е, сигурно на народа много ще му хареса държавата да регулира цените на основната кошница от храни и стоки, но е невъзможно. Има други механизми. В съвременна пазарна икономика да налагаш регулаторни цени на търговски стоки, просто няма как да се случи", коментира Нинова, цитирана от "Фокус".

Самата Нинова и БСП от години лансират спорни законови поправки срещу търговските вериги. Сега обаче социалистите повече наблягат на друга идея, свързана с цените - намаляване на ДДС за основни храни и лекарства. Патриотичните партии също са горещи привърженици на понижената ставка. И министърът на земеделието Румен Порожанов преди дни плахо подкрепи свалянето на ДДС от 20 на 5% за избрани стоки. Това се случи, когато лансира "ключовата" си идея - хипермаркетите да продават хляба без печалба, за да смекчат поскъпването. Колегите на Порожанов от кабинета тактично запазиха мълчание за това предложение. 

Сегашната хиперактивност на политици от ляво и от дясно по темата за укротяване на растящите цени показва ужасяваща икономическа неграмотност. Този изблик на демагогия може да бъде обяснен със задаващите се догодина двойни избори - за местна власт и за европарламент. Очевидно в следващите месеци ще бъдем неволни свидетели на жестоки политически схватки на полето на популизма. 

КОНТРА

Министърът на финансите Владислав Горанов ясно заяви, че в плановете на правителството до края на мандата не фигурира намаляване на ДДС ставки. Дори да се направят промени, ефектите ще са краткосрочни, бюджетът ще загуби приходи, а няма гаранции, че ще спечелят потребителите", коментира Горанов.  Откакто бе въведен ДДС, всеки министър на финансите обяснява, че намаляването на ставката за определени стоки изобщо не означава, че крайната цена ще падне, по-скоро фирмите по веригата от производството до магазина ще добавят някоя и друга стотинка към доходите си.