Медия без
политическа реклама

Вече има и фалшиви дипломи за професионална квалификация

Центровете за такова обучение избуяха благодарение на милионите от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"

Снимка: Архив
Търсите курс по ИТ? Първо проверете дали обучаващата фирма присъства в Регистъра на центровете за професионално обучение на сайта navet.governement.bg.

"Наскоро при нас се оплакаха трима души, които искаха да си отворят фризьорски салон. От общината обаче не са признали документите им, удостоверяващи професионална квалификация. Хората бяха дали по над 1000 лв. за курсове, обученията им бяха проведени с достатъчно часове, но издадените документи се оказаха оформени по незаконосъобрaзен начин. В нормативната уредба има определени правила, които трябва да се спазват, но не всички центрове ги спазват. Понякога хората ни питат дали е валиден определен „сертификат“, но в закона няма термин „сертификат“, а свидетелство за професионална квалификация", макар че думата „сертификат“ е приела гражданственост".

.....................

Шефът на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) Емилияна Димитрова може да разказва още много подобни случаи на ужилени от незаконни обучения. Агенцията е органът, който раздава и отнема лицензи на центровете за професионално обучение. Измамите в тази сфера стават все повече, признава Димитрова. Затова най-важният съвет към хората, които се двоумят какъв курс да запишат, е да проверят щателно дали центърът, на който ще поверят обучението си, присъства в регистъра на сайта на агенцията. Ако го няма, съответно и документът от такъв център би бил невалиден. При подобни казуси възможностите на НАПОО да реагира са малко, макар че в някои случаи институцията се намесва и успява да помогне на хората да възстановят част от парите си, дадени на вятъра. Както станало в случая с фризьорите с нелегитимни удостоверения - центърът върнал част от парите на обучените, които пренасочил към друг център, в който те да защитят придобитите умения по пътя на валидирането. Масово обаче историите не са с щастлив край. В повечето случаи всеки се спасява поединично - или завежда дело в съда, което се точи с години, или преглъща измамата.

Съществуването на центровете за професионално обучение е регламентирано през 1999 г. в Закона за професионално образование и обучение. Реално такива започват да се създават през 2001 г., като в момента са над 1000 - на фона на 2400-те ни училища или на около 300 професионални гимназии броят им изглежда доста повече, отколкото страната ни има нужда. За разлика от професионалните гимназии, те не дават образование, а само професионална квалификация. Документите, които получават хората, изкарали съответните курсове, са свидетелства за професионална квалификация или удостоверение за професионално обучение по част от професия. През м.г. 99 хиляди български граждани са били обучени в подобни центрове. Броят на раздадените през 2018 г. свидетелства за професионална квалификация скача от 16 хиляди през 2017 г. на 33 хиляди през 2018 г., докато получените удостоверения за професионално обучение запазват почти същото си ниво - около 65 хиляди.

Докато въпросът с легитимността на центровете е решен и лесно може да се провери с няколко кликвания на мишката на сайта на НАПОО, то с качеството на предлаганото от тях обучение нещата стоят по-различно.

По закон НАПОО трябва да "осъществява контрол на дейността и оценка на качеството на обучението в лицензираните институции в системата на професионалното обучение". На практика обаче това не се случва поради ред причини. От една страна, експертите в агенцията, които са оторизирани да извършват проверки, са прекалено малко, за да обхванат над 1000-те центъра. На щат в институцията в момента са 21 служители, въпреки че в закона е записано, че те трябва да са не по-малко от 30 души щатен персонал. От щатния състав на агенцията само 8-9 експерти извършват лицензиране и последващ контрол, а другите изпълняват други функции, които пак са им възложени от закона. Агенцията работи и с външни експерти, но въпреки това не успява да инспектира всички центрове. "Всяка година имаме годишен план за извършване на проверки, работим постоянно и по сигнали. В момента сме стигнали да проверяваме центровете, открити през 2009 г.", казва Димитрова.

От друга страна, законовата уредба също е доста либерална. За центровете например няма изискване да разполагат със собствена материална база, т.е. те могат да провеждат обучения където си поискат. Освен това могат да обучават в който край на България пожелаят, въпреки че са лицензирани в София. Не на последно място, НАПОО може да проверява съответния център по документи - къде се провеждат обученията, по какви учебни планове и програми се водят те, колко са преподавателите и т.н., но е изключено да отиде на място в центъра в момента на провеждане на обученията. Причината е, че центровете не подават информация в НАПОО кога започват и приключват курсовете им, каквото изискване бе въведено миналата година с промените в Закона за професионалното образование и обучение. Според новото правило 10 дни след започване на даден курс центровете за професионално обучение трябва да въведат тази информация в информационната система на НАПОО. Те обаче не го правят, а агенцията се задоволява само с проверка на издаденото свидетелство за професионална квалификация - преди да бъде качено в публичния регистър, и то само дали съдържа нужните реквизити. Така националната агенция проверява дали документът е издаден правомерно, но няма начин, по който да провери дали даден курс се провежда качествено.

Не е за пренебрегване и фактът, че всеки център може да заявява обучения до 10, до 21 и над 21 професии, последното от които звучи направо несериозно. Факт е, че центровете работят с определен набор от преподаватели, които най-често идват от професионалните гимназии и с които се сключват граждански договори. Колко центъра обаче могат да осигурят качествено и ефективно обучение по

 

21 професии едновременно

 

От НАПОО признават, че доста центрове заявяват повече професии, тъй като така им излиза по-изгодно. Тарифата за лицензиране на център до 10 професии е 1900 лв., а за до 20 - само с 600 лв. повече - 2500 лв. Таксите за лицензиране не са актуализирани от години и не включват последващия контрол, който правим, посочват от агенцията.

Интересен е фактът, че общо във всичките центрове за професионално обучение работят около 5300 преподаватели - почти два пъти повече, отколкото в професионалните гимназии, които разчитат на около 2500 учители. Имайки предвид, че доста от преподавателите в центровете са от училищата, на практика излиза, че професионалното образование у нас, на което просветното министерство опитва да върне поувяхналата слава, захранва с кадри частните центрове. Логично изниква въпросът защо? И не може ли да е иначе - професионалните гимназии да обучават хилядите желаещи да придобият професионална квалификация и те всъщност да са лицето на професионалното образование у нас? Те разполагат и с база, и с преподаватели, и с връзки с бизнеса и организирането на курсове за професионална квалификация за възрастни би се превърнало в отлична визитна картичка за привличането на повече ученици. "Гимназиите просто не искат да организират подобно обучение, не знам по каква причина, но не желаят. Може би трудът на учителите не се оценява от директорите", коментира Емилияна Димитрова. По думите й учебните заведения у нас, открили центрове за обучение, са едва десетина.

Освен центрове за професионално обучение има и такива за информационно и професионално ориентиране. У нас те са 42 на брой и също подлежат на лицензиране от НАПОО. Скорошен доклад на агенцията показа, че сред най-търсените от тях услуги са предоставяне на информация, кариерно консултиране и т.н. Всяка гимназия у нас спокойно може да предоставя подобни услуги. И тук обаче желаещи да развиват подобни дейности сред учебните заведения липсват.

Центровете за професионално обучение са особено любопитни и от гледна точка на факта, че

 

през тях минава голяма част от парите

 

по ОП "Развитие на човешките ресурси". По нея хората получават ваучери за обучение, които могат да използват само в лицензираните центрове. Още един аргумент в подкрепа на провеждането на качествени и по правилата обучения, контролът върху които очевидно следва да се затегне.


И ОЩЕ ИЗМАМИ

Напоследък експертите често се натъкват на незаконни обучения, свързани с оперативна програма "Развитие на селските райони". По нея се предоставят средства за бизнес, но на обучени вече лица. В случая някои центрове предлагат точно такива обучения за трета степен на професионална квалификация - за екофермери и т.н., но проблемът е, че обучаваните лица нямат нужното входно образователно равнище, което за трета степен е средно образование. "В подобни случаи отнемаме лиценза на въпросния център, който издава неправомерно документи, започваме да се съдим, ние печелим, разбира се, но през цялото време, докато тече делото, центърът продължава да работи", казва Димитрова.

Друга пролука е напипана пък от фирмите за шофьорски курсове. Няма пречка даден център за професионално обучение да предлага и курс за шофьори. Двете дейности обаче са различни и се подчиняват на различни закони - едната е търговска дейност и за нея важат разпоредбите на Закона за движение по пътищата, другата е обучение и водещ за нея е Законът за професионалното образование и обучение. Тъй като обученията са освободени от данък добавена стойност, някои центрове смесват двете дейности, издават и шофьорски книжки, и свидетелства за професионална квалификация, спестявайки по този начин ДДС. "Все повече такива случаи се откриват навреме благодарение на информационната ни система, в която започваме да си обменяме данни с институциите - засега само с Агенцията по заетостта и Министерството на образованието и науката, но имаме проект по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и предстои надграждане на информационната система на НАПОО, в който обмисляме развитие на контролните дейности и възможности за обвързване с НАП, НОИ и др. институции, извършващи или контролиращи професионални обучения", казва Димитрова.

Наскоро стана ясно, че през 2018 г. служителите на агенцията са направили 140 проверки на място, както и проверки в информационната система на 16 825 издадени свидетелства за професионална квалификация. В резултат на различни пропуски и констатирани нередности са отнети лицензите на 38 центъра за професионална квалификация - дали защото образователното ниво на обучените не отговаря на свидетелствата им, дали защото центърът не е извършвал дейност над 12 месеца, или пък обучението е проведено без нужните за целта медицински документи. Колко от раздадените от тях свидетелства обаче са на практика фалшиви, както и колко хора са останали измамени, не е ясно. През октомври м.г. на заседание на просветната комисия бяха изнесени фрапиращите данни, че 2000 свидетелства за професионална квалификация са се оказали нередовни.

 

ТЪРСЕНЕ

Направлението, в което най-много хора са получили свидетелства за професионална квалификация, е хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг - 3659 души. На второ място е областта на моторните превозни средства, избрано от 3255 души, а на трето - фризьорството и козметичните услуги, в които тапия са получили 3163 души. В Топ 5 на най-търсените професии са тези в сферата на приложната информатика и транспортните услуги. Най-много свидетелства за квалификация по част от професия пък са дадени в сферата на моторните превозни средства (над 19 хил.), следвани от сигурността, фризьорските, транспортните услуги и хотелиерството. Оператор на компютър е професията, по която най-много хора са придобили първа степен на професионална квалификация в център за професионално обучение през 2018 г. за цена на курса от около 600 лв., следвана от работник в озеленяването, помощник в строителството, водач на МПС за обществен транспорт и шивач. Втора степен на професионална квалификация са получили най-много монтьори на транспортна техника, готвачи, фризьори, маникюристи и строители (1200 лв. за курс), а трета - техници на транспортна техника, оперативни счетоводители, ресторантьори, офис мениджъри и икономисти (1640 лв.).
 

ВАЛИДИРАНЕ

През 2018 г. центровете за професионално обучение са издали 60 свидетелства за валидиране на професионална квалификация и 57 удостоверения за валидиране на професионална квалификация по част от професия, показват още данните на НАПОО. С цел по-добър контрол от агенцията настояват за законови промени, които да им дадат възможност да бъдат уведомявани още при започване на процедурата по валидиране, а не чак в края й, когато се провеждат изпитите за валидиране на дадена професионална квалификация.