"Като чуят "Орландовци", повечето хора настръхват", признават от Профилираната гимназия за изобразителни изкуства "Проф. Николай Райнов", която граничи с не особено лъскавия квартал. Достатъчно е обаче едно посещение в училището, създадено през 1992 г. от група художници, водени от Константин Генев - Бенди, за да се види, че то е различно. Училищната сграда е стара, но влязат ли в нея, учениците спират да крещят и да се бият. В две от приземните ателиета има влага, но пък се посещават с огромно желание, дори и след завършване на школото. Децата със специални потребности казват, че "тук всички ги обичат", а екипът от учители следва една основна максима - да открият потенциала на всяко дете.

"Направих на учениците си електронни уроци, защото е доста трудно за тях да овладеят сложни компютърни програми, ако не виждат нещата стъпка по стъпка. Като видят обаче как се създава герой за анимационен филм, как се прави архитектурна визуализация в 3D, фотоколажни техники и др., всичко става по-лесно", казва директорът на гимназията Руслан Драгостинов. Той признава, че се отнася изключително внимателно към възпитаниците си, които може да се демотивират, ако им се постави непосилна на пръв поглед задача. Затова следва правилото: по-лесни и разбираеми задачи, но отправени към сериозна и значима цел.

"Художникът рисува това, което чувства и усеща. Ако не разбира задачата, няма да може да я изпълни. Затова се стремим да усетим нагласата на всеки наш ученик, да видим какви чувства има в него и да го побутнем в тази посока", казва и Антон Николов, учител по живопис и история на изкуството. Така неусетно се оказва, че ученик, който едва борави с компютъра, накрая на годината успява да направи компютърен монтаж, а ученичка с дислексия - да изработи свой собствен филм. Едно от нещата, които отличават училището, е именно работата с учениците със специални потребности. Отношението към тях, и в частност "случаят Добри", е сред причините гимназията да получи наскоро наградата "Златна ябълка 2019" за принос към правата и благосъстоянието на децата в България.

Добри е дете с аутизъм. До седми клас не го желае нито едно училище. В осми клас Добри попада в ПГИИ „Проф. Николай Райнов“. След няколко месеца, прекарани там, той възкликва: „Мамо, в това училище всички ме обичат!“. Учителите признават, че в началото е било трудно. Добри излизал по средата на часовете, трудно се концентрирал. Съучениците му обаче много го подкрепяли - всички те например настоявали той да пътува с тях на училищната екскурзия и дори започнали да се самообучават как трябва да се държат с него, за да не бъде допуснат инцидент. Учителите също постоянно го насърчавали. "Добри обичаше много влакове, майка му споделяше, че цялата им къща е изрисувана с влакове и ние го насърчихме да рисува това, което той чувства. Накрая дипломната му работа бе един затрогващ разказ, на пръв поглед изглеждащ

дори сюрреалистичен,

за неговото село, представен чрез главните герои - петел и кокошка", казва Антон Николов. По думите му най-важно е, че Добри е продължил напред - днес той е студент в Националната художествена академия.

В училището учат няколко деца със специални потребности - с аутизъм, дислексия, намален слух. За тях няма ресурсен учител, защото "всички учители са ресурсни". Всеки от тях работи допълнително с децата, когато се наложи. Бившата директорка Галина Генчева разказва, че е опитала да вземе ресурсен учител, но попаднала на такъв специалист само за часовете по биология. "Можеше да идва само 2 пъти в седмицата и да работи с тях извън класната стая. Учениците ни обаче имат нужда от постоянно внимание и сметнах, че е по-ценно да са в часовете сред връстниците си", разказва тя. Грижата към различните определено привлича все повече погледи и интересът към училището расте. Не говорим за огромен наплив, но всяка година кандидатите към малко познатото школо се увеличават. Неслучайно на презентация на гимназията в централно столично училище на въпроса "Искате ли да учите тук?", се появила гора от ръце.

Гимназията в "Орландовци" е създадена през 1992 г. като общинско училище. Сградата е малка и това е причината да се приема само по една паралелка за всеки клас от осми до дванадесети, или общо 146 ученици. Ръководството обаче смята, че е важно качеството, а не количеството. Затова учениците са на едносменен режим - учат от 9 до 16 ч., за да им е по-удобно. Професията, по която приема гимназията, е "компютърен график". Специалността "Компютърна графика", подготвяща специалисти в областта на новите визуални технологии, е създадена през учебната 2007/08 г. за първи път в България. "След като предоставихме учебната си програма в МОН, и други училища в Пловдив, Варна и Враца разкриха такива паралелки", гордеят се от училището, което от 2006 г. е асоцииран член на ЮНЕСКО.

В училището има добре оборудвани ателиета - по графика, скулптура, художествена керамика, живопис, фотостудио, както и компютърни зали с възможност за създаване на мултимедийни проекти и графичен дизайн. За проектите си по компютърна графика учениците използват дигитални таблети и класически просветки за 2D анимация. Условията не навсякъде са перфектни - в ателиетата на приземните етажи се усеща влага и видът им не е идеален, но затова пък атмосферата в тях е типично творческа и

провокираща фантазията на учениците

Коридорите на училището приличат на художествена галерия, осеяни с множество платна, скулптури и други произведения на възпитаниците си. До входната врата е картината - дипломна работа на директора Руслан Драгостинов, която той е създал при завършването си. "Не мислете, че сме я сложили, когато стана директор, тя стои тук още от дипломирането му, преди да знаем, че ще заеме този пост", обясняват учителите. Не на шега обаче за тях въпросното произведение е символ на добрата приемственост между поколенията.

Драгостинов е възпитаник на един от първите випуски на гимназията. След като завършва специалност "Сценография и компютърна анимация" в НХА, работи в сферата на рекламата в различни фирми. През 2009 г. той се завръща в училището като учител, където преподава 10 г., в ателие „Компютърна графика и мултимедия“, развивайки основната специалност в училището, а през септември т.г. той наследява поста на дългогодишния директор Галина Генчева, която пък е назначил да помага като заместник-директор и преподавател по Графичен дизайн.  

"Изкуството не е математика, при нас всичко се изразява визуално, затова провокираме учениците ни да се изразяват на платното. Целта е те да се докоснат до истинското творчество и така да бъдат привлечени от истинското изкуство", казва Генчева. Според нея за атмосферата в училището особено допринасят учителите - 14, 8 от които са изявени художници, познати у нас и в чужбина, които работят по специалността си и непрекъснато се развиват. "Творецът винаги търси новото. Аз не преподавам, учителската работа е творчески процес. Ако не търсим новото във всеки ученик, правим епигони, а не творци", казва учителят Антон Николов. Той разказва за случай на техен колега - професор, който сам се превърнал в модел за своите студенти. "Иначе не се учат да мислят, да анализират модела в учебната постановка, да видят в него човека, а рисуват заучена схема. А като застане професорът пред тях, това ги провокира. Това правим и ние - не търсим схемата", казва той. "Да се работи с човешко отношение, да се изграждат ценности и да се пазят ценностите като в резерват" - това пък е рецептата според проф. Здравко Маринов, основател и един от първите директори на училището.

Кое мотивира учителите? Светът на изкуството, казват всички, оставили сърцето си в школото. "По света има уникални шедьоври, на които могат да се направят съвременни разработки. Може, ако щете, да видите един Ван Гог или Салвадор Дали, интерпретирани чрез

съвременни визуални техники

Виртуално се пресъздават пространства от познатите ни шедьоври, в които човек е поканен да се разходи чрез добавена реалност и анимация", казват учителите.

Голяма част от завършващите гимназията продължават образованието си във висшите училища по изкуствата. Други успешно се реализират професионално в широк диапазон от дейности като художници, уебдизайнери, 3D артисти, рекламни специалисти, създатели на анимационни герои, видео и музикални клипове, документални филми и т.н. Трети заминават за чужбина - Австрия, Германия, Италия, Дания, Малта, Великобритания (даже Кеймбридж), Франция, САЩ, Нова Зеландия, ЮАР, Бразилия, Австралия, където продължават да разнасят славата на училището. "От 700 човека показаха моя проект", похвалила се на учителите си бивша възпитаничка на училището, заминала да учи архитектура във Виена. Сред популярните възпитаници на гимназията е и Крис Захариев - влогърът, който създава позитивни видеа за доброто, включително видео за популяризиране на умението да бъдем благодарни. Крис много пъти е признавал, че е такъв заради учителите в училището и атмосферата, която те създават. Негова е идеята за "Учителят, който обича всички", реализирана заедно с Центъра за приобщаващо образование, която даде възможност на ученици да правят видеоизненади на любимите си учители - онези, които обичат всички. Казва, че го е вдъхновил класният му от гимназията, живописецът Красимир Бонев.

От миналата година училището е обявено за иновативно, въпреки че, както казват оттам - "ние сме иновативни от самото си създаване, иначе нямаше как". Името на иновативния им проект е "Виртуален свят за творчество и знание", а целта му е постигане на високо качество на учебния процес чрез съчетание на съвременни образователни тенденции, традиции в учебния процес и развитие на интересите и способностите на учениците. С други думи - да възбуди въображението на всяко дете и да го подтикне към творчество. "Целта ни е индивидуален подход към всеки ученик, на когото да даваме ценната информация, да сортираме най-хубавото от морето информация", казват от училището. В основата на идеята за иновативния им проект е да създадат възможност за учениците, когато им се наложи да отсъстват, да могат да се обучават и онлайн от вкъщи, за да не изпускат.

Иначе инициативите на училището са десетки и едва се побират в меню "Актуално" на сайта му. Лектор в гимназията е бил например режисьорът Стивън Монтгомъри, работил с Би Би Си, "Колдплей", Роби Уилямс, Ед Шийрън - той запознава учениците с основите на изграждането на пространствен кадър, както и с детайлите по заснемането на концерт на живо, чрез синхрон между различни камери. Истински индианец от САЩ предал на децата тънкости в грънчарството и художествената керамика, а Ивайло Иванчев, име в анимацията в Австралия, гостува почти ежегодно на гимназията, за да им разяснява професионалните методи за създаване на сториборд и анимационно кино. Т.г. училището организира собствени изложби в РУО-София и в Триъгълната кула от Крепостната стена на Сердика. Наскоро гимназията участва в Европейската нощ на музеите с рисуване върху платна до входа на Регионалния исторически музей. По задание на РУО-София учениците са изработили плакат на тема „Безопасен интернет“, който вече е разпространен във всички училища. В тези проекти често се включват вече изкласили възпитаници на гимназията, защото сърцата им са още в нея, и защото, както казва психологът Цветана Стойкова, това е едно интересно и необикновено място.