Шест въпроса за дистанционното обучение задават от асоциация "Родители" към просветния министър Красимир Вълчев, става ясно сайта на организацията, където е публикувано писмото й. Те са зададени на 16-ти юли т.г., няколко дни преди на Отраслов съвет в МОН да се вземе решение за присъствено започване на учебната година, когато вариантите, върху които министерството разсъждаваше, бяха три - дистанционен старт, присъствен и смесен с дистанционни и присъствени часове. Въпреки това, доста от въпросите са резонни и към този момент.

От асоциация "Родители" заявяват, че животът и здравето на децата, учителите и семействата са на първо място и всяко решение трябва да е водено от тези съображения. Оттам приветстват усилията на МОН да предвиди гъвкави сценарии за началото на учебната 2020/2021 г. в зависимост от епидемичната обстановка. Наред с това обаче предлаганите варианти будят редица въпроси, без отговор на които напрежението сред родители, учители и ученици ще нараства с наближаването на началото на учебната година, казват оттам. Затова и задават 6 въпроса на министъра:

1. Има широко споделено съгласие, че за всички ученици най-добрият вариант е учебната година да започне присъствено. За някои класове обаче това е особено важно - в 1-ви, 5-ти и 8-ми клас се поставят основите на образователния път на децата в съответния етап и създаването на класна и училищна общност, която е ключово важна за развитието им. Без жив човешки контакт това ще е практически невъзможно.

"Обмислят ли се варианти при нужда от дистанционно обучение да се работи присъствено конкретно с 1-ви, 5-ти и 8-ми клас при засилени мерки за хигиена и в по-малки групи?", питат от Асоциация "Родители".

2. За учениците в начален етап дистанционната форма на обучение е свързана с плътно ангажиране на родителите за физическо участие в обучението – както за техническа поддръжка, така и за подпомагане на детето да изгради умения за самоконтрол и самостоятелна работа. В същото време повечето родители са изчерпали възможностите да останат вкъщи при децата си за нов период на дистанционно обучение.

При усложнена епидемиологична обстановка има ли подготвени варианти за присъствено обучение само на начален етап - включително с осигуряване на повече педагогически кадри за учебен процес в малки групи?

3. Шоковото въвеждане на дистанционното обучение завари много учители неподготвени да водят синхронно онлайн обучение. Немалко от тях успяха да запълнят дефицитите, но имаше и такива, които останаха на ниво изпращане на номер на урока и проверка на домашните. Предизвикателството да управляваш онлайн класна стая също е нова територия, която учителите бяха оставени да овладяват самостоятелно в движение. Успява ли МОН да осигури на учителите необходимата подкрепа за усвояване на уменията за водене на пълноценен учебен процес в онлайн среда?

Какво се прави за подкрепа на учителите да развият уменията си за водене на групов процес и управление на груповата динамика в онлайн среда?

4. По време на дистанционното обучение през отминалата учебна година част от децата бяха на практика поставени в изключително неравностойно положение заради липсата на устройства и достъп до интернет. Учителите и здравните медиатори положиха огромни усилия да компенсират дефицитите, но неравенството е факт. Мерките за догонващо обучение през лятото донякъде спасяват положението, но това не решава проблема системно.

Какви мерки се предвиждат за преодоляване на образователните неравенства, породени от липсата на достатъчно устройства и достъп до интернет в част от семействата?

5. По време на дистанционното обучение децата и учениците със СОП бяха в особено непривилегировано положение и семействата им бяха принудени в голяма степен да се справят самостоятелно с извънредните обстоятелства.

Какви мерки са предвидени за оказване на пълноценна подкрепа на децата със СОП в условията на продължаващо дистанционно обучение?

6. През отминалата учебна година родителите бяха тези, които в голяма степен изнесоха тежестта от шоковото въвеждане на дистанционното обучение. Те работиха наравно с учителите, като същевременно повечето от тях трябваше да изпълняват едновременно с това и служебните си задължения. В този период на свръхнатоварване на всички участници в училищната общност нямаше възможност да се планира и осъществява някаква работа за подобряване на взаимодействието семейство-училище, но продължително пребиваване в това положение не е полезно за никого.

Какви мерки за педагогическа и психологическа подкрепа на родителите предвиждате при продължаващо дистанционно обучение? Как ще се поддържа и развива училището като общност?

От Асоциация "Родители" заявяват, че си дават ясна сметка, че въпросите, които поставят, нямат лесни и еднозначни отговори, но колкото повече отговори получат родителите преди началото на учебната година, толкова по-спокойно и ефективно ще стартира тя, смятат те и изразяват надежда да получат подкрепата на министъра за "извоюване на цялостен пакет от мерки за подкрепа на родителите при съчетаване на служебните и родителските задължения в условията на продължаващо дистанционно обучение". Засега не сме получили официален отговор от просветния министър, коментираха за "Сега" от асоциацията. Според последните уговорки, направени на Отрасловия съвет в момент, всяко училище ще трябва да изработи свой собствен алгоритъм на действие с конкретни стъпки и мерки, които ще се вземат при случай на коронавирус в даден клас.