Научни журита, които нямат нужната компетентност, напоследък присъждат академичните длъжности "главен асистент", "доцент и "професор". Това води до слаби докторски дисертации, защитени понякога изключително лесно. За това алармираха университетски преподаватели пред "Сега". Не малка причина за това те виждат в приетите през 2018 г. помени в закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), въвеждащи национални минимални изисквания, на които вече трябва да отговарят както кандидатите за тези длъжности, така и журитата, които ги оценяват.

Идеята на новите критерии (за брой публикации, монографии, заявки за патентни, участия в конференции и др.) бе с тях да се сложи край на ударното хабилитиране на професори и доценти, развихрило се през последните години след закриването на Висшата атестационна комисия. Оказва се обаче, че вместо да изпишат вежди, промените избождат очи. Открай време минималните критерии са критикувани заради това, че са еднотипни за различните науки, но в редица от тях, като например инженерните, основният резултат не е публикация, а например изделие. Така много учени не могат, незаслужено, да отговорят на тези критерии - в резултат на това съставянето на научни журита се затруднява допълнително, като в тях понастоящем

се включват хора, които нямат нищо общо със специалността,

в която защитава даденият кандидат. Като се има предвид забавянето, с което се попълва Регистърът на учените (в който следва да са вписани членовете на научните журита) заради недостатъчното експерти, това стеснява и без това ограничения кръг на учените, които са тесни специалисти в дадено професионално направление и могат да дадат компетентна рецензия.

"С въвеждането на изисквания в приложните науки да се покриват критерии, характеристични за фундаменталните науки, се въведоха формални трудности пред академичното израстване на персонала в приложните науки. Поради това, че относително малко хора покриват такива критерии в приложните науки, се затрудни съставянето на професионално компетентни журита и в тях се включват хора, които са от едно и също професионално направление, но съвсем не са от съответната специалност. Това означава, че те имат общ поглед върху съответната тематика, но само общ. Резултатът е значително намаляване на професионалната компетентност на доста журита", казва проф. Камен Веселинов от Института по металознание към БАН, който е бивш ректор на ТУ-София и бивш зам.-министър на образованието. Той признава, че в някои катедри не могат да съставят компетентни журита, има и цели факултети, които са само с едно жури.

За хаоса при даването на академичните длъжности

алармира от парламентарната трибуна и депутатът от БСП Светла Бъчварова. През ноемрви м.г. тя сезира просветния министър, че в много научни журита участват нейни колеги, които нямат нищо общо с научната специалност, по която се обявява конкурсът, както и "абсолютно никаква представа от това, което трябва да рецензират или това, което трябва да напишат в становищата". "Най-много един човек да бъде по научната специалност, по която е обявен конкурсът, което означава, че водещото е да намерим човека, който ни е удобен", казва тя, споделяйки, че е притеснена от качеството на рецензиите, които чете, особено в нейното научно направление - животновъдството - в него има 20 специалности, които са коренно различни. Според нея водещо за избора на жури следва да е професионалното направление, в което той работи, докато законът допуска, по нейно мнение неправилно, той да е просто в научната област, която оценява. Затова и проф. Бъчварова апелира когато се формират журитата, да се избират тези кандидати, които имат допир до научната област, в която се защитава. "В противен случай един и същ удобен колега може да бъде жури не в две или три последователни (процедури - бел. ред.), а в много повече, особено ако е външен. И това го има в материалите, които съм разглеждала и са публични", казва тя. Пред "Сега" тя даде пример за жури, съставено от учени в широката област на животновъдството, което обаче е оценявало дисертация в сферата на рибовърдството - доста тясна и специализираба специалност на животоновъството. "Това води до слаби докторски дисретации и

по-лесно заемане на длъжностите професор и доцент",

категорична е тя.

Отговорът на министър Вълчев е, че принципно е съгласен, подчертавайки обаче, че "нивото на специализация на знания постоянно нараства и невинаги са налични достатъчно на брой учени, които да участват по конкретната специалност в съответното научно жури". Той дава пример с професионално направление „Филология“ - "то е едно, но едно е да си японист, друго е да си арабист, почти няма нищо общо." "Така че това са минимални изисквания, разбира се, висшите училища и научните организации биха могли да ги допълнят, като Законът и Правилникът са отворени за промени", казва той, без друга конкретика, индиректно признавайки за съществуващия проблем.

СИГНАЛ

За проблема с липсата на журита загатва и Валентин Николов от ГЕРБ. Той пита министъра възможно ли е в научното жури да има само външни членове, ако в университета няма нито едно хабилитирано лице, което отговаря на минималните критерии. Отговорът на министър Вълчев е положителен - журито е в състав от 7 души, от които поне 3-ма следва да са външни за университета, като няма законово ограничение при недостатъчен брой хабилитрани преподаватели, нужният брой членове на журито да бъдат избирани от регистъра на Националния център за информация и документация.

ДАННИ

Министър Вълчев дава и справка за броя на успешно приключилите процедури, която съдържа информация за придобитите научни звания и заетите академични длъжности след 1 ноември 2018 г. В университетите придобитите научни степени са общо 917, от които 886 - „доктор" и 31 - „доктор на науките“. Заетите академични длъжности са общо 672 -  „асистент“ - 170, „главен асистент“ - 241, „доцент“ - 168, „професор“ - 93. В научните организации придобитите научни степени са 117, от които 110 са „доктор“ и 7 - "доктор на науките“. Новите асистенти там са 34, главни асистенти - 56, доцентите - 34, а професорите - 35.