Министерството на образованието подготвя промени в постановлението за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина, съобщиха оттам. Идеята е чуждите граждани с български произход с трайно пребиваване в друга държава, които са приети в бакалавърски програми у нас по въпросното постановление от 1993 г., даващо редица облекчения, да могат да продължат образованието си и в магистърска програма по същия ред, ако междувременно са придобили статут на постоянно пребиваващи в България.

Приемът на чужди граждани с български произход в наши университети се осъществява според действащото правителствено постановление от 1993 г. С промените през 2016 г. в него ясно е записано, че по този ред могат да кандидатстват само българи, които пребивават трайно или постоянно в друга държава. Това изключва възможността от облекченията, предвидени в документа, например освобождаването от такси, да се възползват чуждите граждани със статут на постоянно пребиваващи в България. Затова и кандидатите за висше образование с български произход и с право на постоянно пребиваване могат да избират между две възможности - или да кандидатстват като всички останали български граждани, или да се откажат временно от постоянния си статут, да кандидатстват и ако бъдат приети, отново да поискат право на постоянно пребиваване.

За казуса МОН е сезирано от зам.-председателя на ВМРО и български представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки. Той сигнализира за около 20 наши сънародници от Босилеград, Цариброд, Република Молдова и Република Украйна, които министерството е отказало да класира за магистърски програми в родни вузове, тъй като те са получили българско гражданство или постоянно пребиваване. "Това е недопустимо, защото принуждава българите в чужбина, решили да получат образованието си у нас, да избират между правото си на обучение в своята Родината и между правото си на пребиваване. Те са поставени в ситуация, в която, за да могат да следват магистратура в България по постановлението за образователна дейност сред българите в чужбина, трябва да не получават постоянно пребиваване или българско гражданство", пише Джамбазки. Според него получаването на българско гражданство или постоянни лични карти на чужденци не означава, че учащият се е устроил в България и следва да бъде третиран като всеки друг български гражданин в опитите му да продължи обучението си у нас. "Това трябва да бъде пределно ясно за българските институции. Това, което диктува постановлението, категорично не е в полза на българския национален интерес, освен че показва обидно отношение към наши сънародници", смята той.

От МОН посочват, че работят по изменения в нормативната база от 15 юли т.г. и се надяват предложенията им за промени в постановлението да готови до 30 ноември т.г. Очаква се новата процедура за кандидатстване на българите от чужбина във висши училища в България да влезе в сила от 2022 г. "По всяка вероятност една от промените ще бъде свързана с кандидатстването в магистърски програми. Обсъжда се възможността магистратурата да се разглежда като втора степен на висшето образование. Тогава статутът, с който хората с български произход, но с чужд паспорт, са влезли в бакалавърска програма на университет в България, ще се признава и за магистърската степен. След тази промяна без проблем ще могат да продължат висшето си образование в България българите-чужди граждани, придобили право на постоянно пребиваване в нашата страна", казват от МОН.

През 2021 г. българите от чужбина за първи път кандидатстваха в български висши училища чрез електронна система. Онлайн платформата беше отваряна допълнително няколко пъти, за да се даде възможност на закъснели желаещи да прикачат документи и да бъдат допуснати до кандидатстване. На всяка стъпка от кампанията на кандидат-студентите са изпращани подробни указания и уведомления относно техния статус, като при констатирани несъответствия или липса на документи те са получавали допълнителен срок да ги набавят, уверяват от МОН. Кандидат-студентите са правили и пробни тестове онлайн, така че да бъдат максимално подготвени при провеждането на същинските изпити.