Медия без
политическа реклама

Какво ще работя, като завърша

45% от изучавалите икономика в УНСС не работят по специалността си, а "нещо друго". В Американския университет този процент е само 29 на сто

Илияна Кирилова
Студентите трябва много внимателно да подбират бъдещите си професии и особено много университетите, в които да ги изучат.

Осмото издание на рейтинговата система на българските университети затвърждава тенденциите, които се открояват в последните години - броят на студентите в масовите специалности намалява за сметка на този в някои по-търсени направления, заплатите на висшистите се увеличават, безработицата сред тях намалява, вузовете стават все по-забележими в научно отношение и т.н.

Рейтингът продължава да дава богата информация за кандидат-студентите и ако показателите за доходите и безработицата са сред най-интересните за тях, често встрани от вниманието остават различни класации, показващи оценяването, размера на стипендиите, на които могат да се надяват, възможностите за международна мобилност, докторските програми и особено любопитно - бъдещите професии, които могат да упражняват младежите при завършване на дадена специалност. Какво ни казва по тези въпроси рейтинг 2018?

Заплатата

Като цяло през 2018 г. средният облагаем доход на един висшист се повишава с около 100 лв. - от 1148 лв. на 1247 лв. За поредна година най-високи доходи продължава да носи обучението по информатика и компютърни науки - завършилите я могат да се надяват на 2387 лв. облагаем доход (2212 лв. в рейтинг 2017). На второ място е математиката, която така и не успява да привлече нужния брой кандидати за страната - с 2222 лв. облагаем доход при 1963 лв. за предходната година (но с едва 412 обучаващи се), а на трето - компютърната и комуникационна техника - с 1927 лв. доход (1698 лв. за 2017 г.).

На челни позиции са и две особено перспективни специалности, които също страдат от липса на желаещи, но пък са с висока добавена стойност (т.е. кандидатите влизат с нисък успех, но пък след завършване се радват на висока заплата) - това са металургия и проучване и добив на полезни изкопаеми - съответно с 1864 лв. и 1842 лв. облагаем доход. В топ 10 на най-доходоносните направления са още - обществено здраве (1705 лв.), електротехника (1537 лв.), военно дело (1537 лв.), фармация (1471 лв.) и политически науки (изненадващо в топ 10) - 1416 лв.

Най-ниско възнаграждение пък получават завършилите музикално и танцово изкуство - 801 лв., педагогика на обучението - 829 лв., животновъдство - 839 лв., ветеринарна медицина - 856 лв., педагогика - 863 лв., стоматология - 865 лв., социални дейности - 871 лв., здравни грижи - 888 лв., хранителни технологии - 907 лв. и туризъм - 909 лв. Това обаче не значи, че кандидатите за тях трябва автоматично да се откажат. В някои вузове завършването на дадена специалност носи по-висок доход от средно измерения за страната. В други специалности, като педагогиката например, държавата предприема най-различни стимули - освобождаване от такси например, освен това гарантира и трайно повишаване на заплатите.

 

Не какво, а къде

 

В последния рейтинг продължава да се откроява тревожната тенденция да бъде ключово не какво, а къде си учил. Завършилите информатика и компютърни науки в СУ могат да се радват на 3804 лв. заплата, а тези от НБУ - на 3142 лв. Ако дипломата по тази специалност е от Бургаския свободен университет обаче, доходът пада на 1331 лв., за възпитаниците на Русенския университет е още по-нисък - 1121 лв., а за колегите им от Шуменския е едва 993 лв. Близо четири пъти е разликата в доходите на завършилите математика в СУ - 2756 лв., и в Шуменския у-т - само 730 лв. Комуникационна и компютърна техника, завършена в ТУ-София, "върви" с 2820 лв. заплата, а в НБУ - с 2082 лв., а в Шуменския и в Пловдивския университет заплатите са съответно 930 лв. и 894 лв.

Огромни дисбаланси има при икономиката - завършването на това направление гарантира 2301 лв. - ако е завършено в СУ, 911 лв. - ако е в Аграрния у-т и 834 лв. - ако е в Тракийския. Същото е и с правото - 1992 лв. заплата на правист от НБУ и едва 841 лв. на завършил тази специалност в Бургаския свободен у-т. При историците диапазонът е от 1161 лв. в НБУ до 756 лв. във Великотърновския у-т, при филолозите - от 1382 лв. в СУ и НБУ до 658 лв. в У-т "Ас. Златаров" в Бургас. Висшист с диплома по психология от Бургаския свободен у-т не може да се надява на повече от 756 лв. заплата, а от СУ може да получава приличните 1597 лв. Електротехниката в МГУ върви с 1824 лв. доход, в Тракийския - с 1170 лв., а в ЮЗУ - с едва 769 лв. Заплатите на завършилите машинно инженерство в МГУ са 2598 лв., докато на другия полюс са висшистите от ЮЗУ - със символичните 677 лв.

Единствено при специалностите в държавния сектор като здраве, образование, отбрана, медицина и т.н. няма значение къде е придобито висшето образование, защото университетите, които ги предлагат, са със сходно качество. При педагогиката разликите не са чак толкова големи, но все пак не са без значение - диплома от СУ носи 999 лв., от Тракийския у-т - 878 лв, възпитаниците на РУ получават 819 лв., тези на ВТУ- 805 лв., а колегите им от ЮЗУ - едва 752 лв. Доходите на завършилите медицина варират от 1339 лв. в СУ до 1476 лв. в МУ-Варна. Фармацията носи доход от 814 лв., ако дипломата по нея е от СУ, 1339 лв., ако е завършена в МУ-Пловдив и 1632 лв., ако е учена в МУ-София. Има и трета група направления, при които са важни не класациите, колкото конкретната специалност. Такива са например архитектурата, в която човек може да избира между архитектура, геодезия или пожарна и аварийна безопасност, както и направление транспорт, корабоплаване и авиация.

Разбивката по показателя "облагаем доход" по конкретни университети и направления показва следното: класацията на най-доходоносната професия заема информатиката, завършена в СУ (3804 лв.), следвана от администрация и управление в АУБ (3194 лв.), информатика в НБУ (3142 лв.), комуникационна и компютърна техника в ТУ-София (2820 лв.) и математика в СУ (2756 лв.). В топ са 10 са още машинно инженерство, завършено в МГУ (2598 лв.), математика в ТУ-София (2440 лв.), информатика в АУБ (2431 лв.) и обществено здраве в НБУ (2299 лв.). На дъното са социални дейности, завършени в МУ-Плевен и ТУ-Габрово - съответно с по 568 лв. и по 618 лв., театрално и филмово изкуство в колеж "Л. Гройс" и в Пловдивския у-т - съответно по 601 лв. и по 623 лв., изобразително изкуство в ЮЗУ - 615 лв., хранителни технологии в Тракийския у-т - 632 лв., физически науки в ЮЗУ - 636 лв., филология в У-т "Ас.Златаров" - 658 лв., религия във Великотърновския у-т - 659 лв. и философия в ЮЗУ - 664 лв.

 

Има ли безработни висшисти

 

Средната безработица при завършилите висше образование в последните 5 г. спада от 2.9% през 2017 г. на 2.4% през 2018 г. В нито едно професионално направление не е отчетена средна безработица над 4%, докато през 2013 г. високо ниво на над 6-7% безработни е имало при 18 направления. Това даде повод на Георги Стойчев от "Отворено общество"да възкликне, че млади висшисти, регистрирани в бюрата по труда, на практика почти няма. И все пак... има направления в някои университети, при които безработните висшисти са над 5%, 7%, че и над 10%. Безработицата при завършилите история и археология в Шуменския у-т е 5.36%, при училите администрация и управление в Колежа по туризъм в Благоевград - 5.59%. Без работа са 6.41% от завършилите химични технологии в Русенския у-т, 7% от завършилите физически науки в Шуменския у-т, 7.06% от завършилите биотехнологии в Русенския у-т, 7.19 на сто от завършилите хранителни технологии в Тракийския у-т и 10.1% от завършилите същата специалност в Русенския университет.

На другия полюс с нулева безработица са направление архитектура в Академията на МВР, информатика, политически науки и икономика в АУБ, музикално и танцово изкуство във Варненския свободен у-т, военно дело във Висшето военноморско училище "Н. Вапцаров" и в Академия "Г. Ст. Раковски", администрация и управление в Лесотехническия у-т и фармация в МУ-Варна.

 

Професия "нещо друго"

 

Вероятно ще са нужни години, за да бъде преодолян един от най-големите структурни проблеми на системата на висшето образование у нас - това, че почти 1/2 от получилите дипломи работят на позиции, за които не се изисква висше. Подобрението по този показател е пренебрежимо - делът на наетите висшисти, които през първите 5 г. от завършването си работят на позиции, изискващи диплома за висше образование, се увеличава от 48.5 през 2017 г. на едва 49.2% през 2018 г. Тук богата информация дава класацията по показателя "професии и длъжности", показваща кои са трите най-често срещани професии, които упражняват завършилите дадена специалност. При огромна част от професионалните направления поне половината от завършилите работят не по специалността си, а "нещо друго". Около 14% от завършилите администрация и управление например работят като стопански и административни приложни специалисти, 11.8% - като стопански и административни специалисти, 9% - като продавачи и цели 64% - "нещо друго". Тази неопределеност обаче е с различни нива в различните вузове - в АУБ нещо друго работят само 37%, като близо половината се реализират по специалността си, а в СУ - различна професия от тази в дипломата намират 50% от завършилите.

18% от икономистите у нас могат да си намерят работа като стопански и административни специалисти, 17% - като стопански и административни приложни специалисти, 8% - като продавачи и близо 55% - "нещо друго". В АУБ обаче нещо друго работят само 29% (като тук вместо продавачи има специалисти по ИКТ), докато в Икономическия университет-Варна делът на тези хора е 52% (а 10% се реализират като продавачи), в УНСС и СУ нещо друго правят 45% и 40% съответно.

Сред специалистите по ИКТ информатика са завършили 48%. Ако дипломата е от СУ обаче, 80% от завършилите работят по специалността си, ако са били в Икономическия у-т във Варна - 44%, за Великотърновския този показател е 34%, а за НБУ - 37%. 32% от получилите диплома по математика започват работа като специалисти по ИКТ, 8.9% - като стопански и административни специалисти, 7.5% - като преподаватели, а 51% - нещо друго. И все пак едно е да учиш тази специалност в СУ, където 42% от дипломиралите се стават специалисти по ИКТ, но пък учителството не е дори сред топ 3 на професиите за реализация, друго е в Пловдивския у-т, където специалистите по ИКТ са едва 11%, а продавачите с тапия по математика - около 20%, но за сметка на това пък 13% от математиците от този вуз стават учители.

При педагогиката нещата изглеждат така - 59% се реализират като преподаватели, 31.8% - като нещо друго, 5.4% - като продавачи и 3.4% - като стопански и административни приложни специалисти. Любопитното е, че процентът на започналите работа като учители е най-висок при студентите, завършили педагогика в У-т "Ас. Златаров" (65%), в Тракийския у-т (64%) и в Русенския у-т (63%). На следващите места са Великотърновският университет (61%) и ЮЗУ (59%), докато при СУ този процент е едва 54%, което само показва сериозната роля в тази област на регионалните вузове. Тя личи и при другата важна специалност, подготвяща учители по различните предмети - педагогика на обучението по различни предмети. Средно 32% от завършилите я започват работа в училище, но ако дипломата е от Русенския у-т, то шанс за учителска кариера имат 45% от висшистите, ако е от У-т "Ас. Златаров" - 34%, от Шуменския у-т - 33%, а от СУ - едва 24 на сто. 21% от филолозите у нас стават учители (9% - продавачи, 56% - нещо друго, а 12% - стопански и административни приложни специалисти), но шанс да започнат работа като преподаватели имат цели 31% от завършилите филология в Шуменския у-т и У-т "Ас. Златаров" и само 17% от завършилите в СУ. 

Данните за популярната в последните години психология показват, че 62% от изучилите я започват работа като "нещо друго", 17.5% стават юристи, 10% - учители и 9% - стопански и административни специалисти. При физическите науки в графата "друго" са 64% от завършилите, 17.5% стават специалисти по природни и технически науки, 11% - специалисти по ИКТ и 6.3 на сто - продавачи. При туризма 57% от завършилите това направление работят не по него, 17.6% са персонал в сферата на персоналните услуги, 13.7% - административен персонал по обслужване на клиенти, а 11% - стопански и административни приложни специалисти. Внушителен процент от завършилите транспорт - цели 73 на сто - работят "нещо друго", 9.6% - като приложни специалисти в приложните и техническите науки, 8% - като специалисти в областта на въпросните науки и близо 8% - като държавни служители. 24% от завършилите право стават юристи и специалисти по обществени науки, 22% - държавни служители, 42.9% - нещо друго, а 10% са самоосигуряващи се. При машинното инженерство 60% от завършилите работят "нещо друго", а около 40 на сто - по специалността, а при металургията - 64% нещо друго, а около 35 на сто - по специалността.