Медия без
политическа реклама

Иде ли училищният автобус?

В Родопите да ходиш на училище и детска градина не е проста работа, но всички го правят със сърце

Илияна Кирилова
Специалността ми е английски език, но трябва да разбирам и от техническата изправност на училищния транспорт, отчита Елка Такова, директор на школото в родопското село Момчиловци.

Още преди изгрев слънце, в 5.30 ч., двамата училищни шофьори Желязко и Вальо преглеждат бусчетата, а ако е застудяло, бързат да ги затоплят. После завъртат волана и потеглят към пръснатите из Средните Родопи селца - малки, изчезващи, със закрити вече училища. Пътищата са стръмни и криволичещи, но тридесетината малчугани трябва да пристигнат навреме в средищното училище на село Момчиловци. Във Виево в бусчето се качват единадесет хлапета, в Славейно - шест, в Кутела - осем, в Соколовци - четири. До миналата година имали спирка и в Петково, но там вече деца в училищна възраст няма. Някога всяко населено място в района си имало свое училище, но покрай демографската и икономическата криза сградите им опустели, дворовете им обрасли с бурени. Няма по-тъжна гледка от изоставеното просветно средище...

Малчуганите сядат леко сънени на седалките в бусчетата. Докато стигнат до спирката, уж са се ободрили, но пак се прозяват и трият очи. За да не мръзнат, сутрин се скупчват в селския магазин и заничат през прозорците: Иде ли училищният бус? А Желязко и Вальо търпеливо изчакват закъсняващите. "За една учебна година навъртам около 10 хил. километра", пресмята Вальо Трънски, който сутрин и привечер обикаля планината на четири колела, за да води децата в класната стая, после да ги върне обратно при родителите им. А през останалото време помага с каквото може в поддръжката на училищната сграда.

Смолянското село Кутела е дълго, с разхвърляни нависоко из Средните Родопи къщи, а между него и Момчиловци има десетина километра, пет са до Виево, до Славейно - осем. Днес в селото живеят 280 души, а

 

децата му са на изчезване

 

"През 2008 г. преименуваха училището от основно в начално, но заради недостига на деца след още 4-5 години пък го закриха", разказва Мария Кумецова, бивш директор на закритото школо в Кутела, а от десет години учител по български език и литература в средищното училище "Кирил и Методий" в Момчиловци. През последните десет години всеки учебен ден тя се качва в буса заедно с децата на Кутела час преди началото на учебния процес. Кутела е доста трудна дестинация, пътят е еднопосочен и се вие между баирите. Този за Виево минава през много населени места и събира децата им. Пътищата са стръмни, през зимата са затрупани със сняг, а в ранните часове на деня училищният бус често е първото, а понякога и единственото превозно средство, което влиза и излиза от селото. Всичко може да стане, дърво да падне и да препречи пътя, бусчето с децата да закъса... Затова и във всяко от тях пътува представител на училищния персонал. 

При лошо време и кризисни ситуации само при мисълта, че нещо може да се случи с децата, директорката Елка Такова изтръпва: „Сутрин отварям очи и бързам да се обадя на кметовете на селата, звъня и на Пътното: 

Пътят отворен ли е?

Може да има паднало дърво, свлачище... Случвало се е в големите снегове баща да носи на ръце до бусчето детето си с километри. Не може човекът да направи в ранния час на деня толкова голяма пъртина между дома си и спирката, та да може детето му да върви само в преспите. Зимно време рано се мръква, за да се приберат децата у дома по светло, аз съм на границата на нарушението. Децата тръгват с бусчето, преди да са завършили заниманията им по интереси“, признава Такова. Критични ситуации с училищния превоз не липсвали, особено до миналата година. Един от бусовете е стар, близо десетгодишен, но добре поддържан. Другият обаче често аварирал, влизал в сервиз за ремонт, за поддръжката му отивали баснословни суми, но той пак се повреждал. Как обаче учебният процес да спре за пет дни или за месец, докато се реши техническият проблем? Затова и директорката всеки път се вдига на мига и отива на крака в министерството. Накрая получили нов бус от МОН. "Специалността ми е учител по английски език, а трябва да отговарям за техническата изправност на автобусите. Това е извън моите възможности и компетентности, а нямаме фирма в селото, с която да мога да сключа договор за поддръжка. Държавата е разпоредила за ученическия транспорт да отговаря общината, но част от тях са  решили да се разтоварят от тази отговорност и да я прехвърлят на училищните директори", обяснява Такова.

Училището в Момчиловци е старо,

 

създадено е преди 180 години от атонски монах

 

Догодина на 24 май ще отбележат тържествено юбилея му. Голямото родопско село, признато отдавна за атрактивна туристическа дестинация, е най-живото в тая част на планината, но пък кризата не е подминала и него. Всяка учебна година броят на децата в училището му се смалява, свиват се и паралелките – вече са с по осем, десет, най-много до петнадесетина деца. Тая година първокласниците му са 9, а учениците му общо - 60. Безработицата гони младите от селата, а с тях и децата заминават за столицата или зад граница. Заради липсата на деца от тази есен няма детска градина във Виево, а момчиловската става средищна по познатата схема на училищата. Детските заведения имат право на този статут от началото на миналата учебна година. Сега в бусчето сутрин се качват и двегодишни деца от яслената група, а директорката Елка Такова се пита със свито сърце как ли ще го карат занапред? Как толкова малки деца ще седят в училищния превоз без родителите си? Има и едно административно недоразумение. „Като директор на училището аз не мога да назнача придружител на децата от детското заведение. В градината пък нямат пътуващи педагози. Училището е първата спирка на автобуса, а разстоянието между него и детската градина е много голямо.

"Кой трябва отговаря за най-малките, докато бусчето стигне в детската градина и в обратната посока? Никой не ми казва. Сега моите учителки отговарят и за други деца", вдига тревожно рамене директорката на родопското средищно училище. После добавя след кратък размисъл и опит за усмивка: "Справят се, имат огромно чувство за отговорност. Въпреки че не им влиза в задълженията, те пазят и гледат и най-малките деца на Виево. На добра воля. Та те и преди, и сега изчакват до 16.30 часа учениците да завършат учебните си занимания, за да ги придружат с бусчето на връщане до петте села. Нищо, че работният им ден е приключил два часа и половина по-рано. Нито веднъж обаче не са си тръгнали сами, без децата. Чакат си ги. Не поставят дори въпроса за компенсации. Приемат работата си като мисия..."

Обучението в средищното училище е на целодневен режим. В началото въвели модела по проект, той обаче приключил, а те отново организирали обучението по същата схема. Децата обядват в училищната трапезария, подготвят домашните си, имат време и за спорт, и за включване в дейности по интереси. Около 40% от всички училища в Родопите са защитени, с минимален брой ученици, а достъпът до образование за тях е регламентиран по същия начин. Ако тези средища на просветата се затворят, младите семейства ще бъдат принудени да се преселят, а районът ще обезлюдее съвсем. Проблемът на малкото селско училище обаче не са само липсващите деца, а също и кадрите... Средищното училище е специфично, затова и подборът на педагози е труден. Част от младите не са подготвени за трудната професия. А Такева признава, че е върнала току-що завършила учителка. Вместо нея решила да назначи колежка в предпенсионна възраст. Много училищни директори биха я упрекнали за непрактичния избор, кадрите с голям педагогически стаж тежат на училищния бюджет. Но пък в случай като този вършат много по-добра работа, подчертава Такова. И добавя: Ако малките училища не се финансират правилно, отливът на деца ще продължи, защото всеки търси по-добра среда другаде. Както и учителите. Докато в средищното училище педагозите работят срещу минималното заплащане на учителския труд, то на 20 км от селото, в Смолян една учителка взима почти

 

двойно по-висока заплата

 

от колежката си в селото. „Несправедливо е. Аз също искам да изплащам работно облекло и да давам бонуси“, разперва безпомощно ръце директорката на средищното училище. И подчертава: Системата на делегирания бюджет е съсипваща, обрекла ги е на хроничен недоимък, не им позволява нормално да функционират. Общината, колкото и да иска да помага, е ограничена, не може да им даде средства, с които не разполага. Въпреки че като защитено училище имат дофинансиране - за транспортни разходи, за целодневна организация на учебния ден, за столово хранене на учениците, субсидията, която държавата дава под формата на единен разходен стандарт при 60 деца, не е равна на тази, която получава училището в града за 600. С единния разходен стандарт се финансират всички разходи - за заплати, осигуровки, издръжка...Училищната сграда в Момчиловци е огромна и тя, както тази на градското училище, се затопля с определено количество гориво. Затова просторният им коридор през зимата е студен за сметка на учебните стаи. За да не бяга топлината, преграждат фоайетата, но през междучасието децата пак мръзнат.

Но пък, за да им е топло и цветно на децата, младите учителки са разкрасили школото си собственоръчно, с минимални средства. Така под ръцете им чрез различни цветни джунджурийки се появил и прекрасният кът за четене. Това, че са малко и бедно селско училище, не означава, че са изостанали. Вярно е, че част от чиновете им са от времето на соца, но пък пишат на бели дъски с маркери и се опитват да предадат по забавен начин знанията на учениците - благодарение на училищния абонамент за интерактивни видеоуроци към сайта "Уча се".

 

Примерът на френските училища

 

за учебни часове без смартфони пък ги вдъхновил и сега си имат кутия за зареждане на мобилните устройства. Още с влизането си в час децата оставят настрана телефоните си, за да не се разсейват с тях и за да е по-добра образователната им среда. В резултат на спечелен проект пък успели да подсигурят лаптопи за всички ученици в компютърната зала - номерирани и надписани. Виртуалната реалност бързо топи дистанцията между града и селото, а директорката отбелязва с усмивка: Учениците постоянно разбиват паролата на безплатния училищен интернет и се включват в него. Другата им голяма гордост е училищният отбор „Млад огнеборец“, който почти винаги обира наградите на републиканските състезания. Но са и едно от малкото училища с образование по вероизповедание. Вече двадесет години около 15-ина ученици изучават факултативно православната християнска религия по учебната програма, одобрена от МОН. Библейските и общочовешки мъдрости достигат до тях под формата на игри, оцветяване, рисуване.

Погледнато от друг ъгъл, едно средищно училище може да има и предимства, твърдят местните. Благодарение на това, че децата от различни населени места учат на едно място, съседните родопски села вече са по-сплотени. През август по време на надпяването в местността Хайдушки поляни, всяко село преди се уединявало, събирало се на отделна купчина. Откакто обаче децата им станали общи, малчуганите се търсят, събират се, а край тях се опознали и сближили и родителите им. А Такова се шегува. В началото на годината като й потрябва общественият съвет, отива на Хайдушки поляни. Той е там. Така, преди да започне новата учебна година, провела първата си родителска среща - докато бабите от фолклорния състав се надпяват.