Медия без
политическа реклама

НАП оправда неизпълнения план за ДДС с износа

"ЛУКойл" и медодобивният комбинат в Пирдоп са сред рекордьорите на 2017 г. по възстановен данъчен кредит

10 Авг. 2018МИЛА КИСЬОВА

През последните години управляващите постоянно се хвалят, че бюджетът прелива от приходи, което обясняват с все по-успешната работа по събирането на данъците. Това внушава и публикуваният преди дни отчет на НАП за постиженията през 2017 г.  Че приходите растат, е факт, но това се дължи преди всичко на жилавия български бизнес, който работи здраво, печели нови пазари и тегли нагоре икономиката - въпреки че депутати, министри и чиновници непрекъснато вгорчават средата с чести ремонти на нормативната база, бюрокрация и нездраво лобиране.  Признава го косвено и отчетният доклад на приходната агенция, където черно на бяло пише, че растящият експорт на нашите фирми води до намаление на данъчните постъпления. Оказва се, че през 2017 г. нетните постъпления от ДДС, който е най-големият приходоизточник в бюджета, не само изостават от планираното, но и са по-ниски от предходната година.

Нетният резултат е разликата между ефективно събрания ДДС и възстановения данък. През 2017 г. събраният ДДС е 11.391 млрд. лв. - с 5.7% повече от предходната година. В същото време обаче възстановеният (или прихванат) ДДС - както за сделки в страната, така и за износ, е в размер на 6.242 млрд. лв., което е с 12% повече от предната година. Така към края на 2017 г. данъчните отчитат, че нетните приходи от ДДС са 5.146 млрд. лв. Сумата е 94.4% от годишния разчет и с 47.4 млн. лв. по-малко от предходната година, се отбелязва в отчета. Данъчната администрация посочва, че има няколко причини за този резултат и първата по важност е ръстът на експорта (при сделки за износ ДДС се възстановява). За периода януари-ноември на 2017 г. ръстът на българския експорт е с близо 12%, което според доклада на НАП е довело до скок на възстановения ДДС на фирмите износителки с 15.6%, или 591 млн. лв. повече в сравнение с 2016 г.  

Друго обяснение за влошените нетни приходи в хазната е свързано с промените в борсовите котировки на основни суровини като нефта и металите. Заради скъпия петрол се е наложило хазната да възстановява повече данъчен кредит, като само на групата "ЛУКойл" са били върнати 223.4 млн. лева повече. По подобна причина - по-скъпа мед, и на медодобивния комбинат в Пирдоп НАП е възстановила 131.8 млн. лв. повече ДДС в сравнение с 2016 г.  Освен това през миналата година са възстановени и 52 млн. лв. на НЕК - за внос на част от ядреното оборудване за АЕЦ "Белене". 
Като цяло икономическата активност в страната е довела до по-ниски нетни приходи от едни отрасли, но други вдигат резултата. Например ЕРП-тата са внесли 42.8 млн. лв. повече ДДС, а дружествата от жп транспорта - 34.8 млн. лв. отгоре. Телекомуникациите са с 18.8 млн. лв. повече нетни приходи, а хипермаркетите - с 10.7 млн. лв. Увеличение от 18 млн. лв. на нетните приходи от ДДС отбелязват и производителите и търговците на цигари и други тютюневи изделия. Свиване на ефективно внесения ДДС има при фирмите от добивната промишленост - с 88.8 млн. лв., от преработващата промишленост - с 36.9 млн. лв., и от строителството - с 11.1 млн. лв. Намаляват постъпленията и от търговците на горива, производителите на храни и металургията.
НАП отбелязва, че постигнатата събираемост на ДДС през миналата година е била 96.9%. В момента почти половината (приблизително 49%) от данъчните приходи в бюджета идват от налога върху добавената стойност.