Медия без
политическа реклама

Над половината американски инвестиции у нас са направени през други държави

Бавното правораздаване се посочва като основна пречка за навлизането на чужди капитали

10 Окт. 2018МИЛА КИСЬОВА
Илияна Кирилова
Американските инвестиции в България са статистически подценени, в действителност те са 2.5 пъти повече, отколкото показват данните на БНБ, заяви Петър Иванов, изпълнителен директор на Американската търговска камара (вторият отляво надясно).

Американските инвеститори предпочитат да правят своите вложения в България през други европейски държави. Проучване на Американската търговска камара и Института за пазарна икономика, представено вчера, показва, че само 42.6% от тях са дошли директно от САЩ, докато останалите 57.4% са от "междинни страни бази". Най-предпочитана се оказва Холандия, откъдето са влезли повече от една трета (38.8%) от американските инвестиции у нас. Следват Британските Вирджински острови, Люксембург, Белгия и Швейцария.

Либералното данъчно облагане не е единствената причина, която кара американските инвеститори да изберат друга отправна точка за своите капитали у нас. "На въпроса защо избират Холандия американските инвеститори отговарят, че познават правовата система в тази държава. Тя работи бързо, ефикасно и предвидимо и на нея може да се разчита, че ще защити инвестициите, независимо къде се намират в Европа. Не случайно Съдът за правата на човека се намира в Хага", коментира вчера Петър Иванов, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България.

Именно бавното правораздаване и проблемите със спазването на върховенството на закона са причина България да изпитва проблеми с привличането на повече чуждестранни инвеститори, смятат от камарата. Бариера е и все по-трудното намиране на кадри. "Проблемът не е само демографски. Без реформа в образованието българската икономика я чакат плачевни резултати", заяви Иванов. "Ключов проблем е и липсата на електронно управление във всичките му измерения. Електронното управление се бави, това създава сериозни бюрократични трудности за навлизане на пазара и за оставането на него", добави Красимира Чемишарска, президент на Американската търговска камара.

Според американските инвеститори ниското данъчно облагане в България не е достатъчно условие, за да се привлекат чужди капитали. "Дори и да се премахне корпоративният данък, както предлагат някои икономисти, не мисля, че това ще повлияе положително, по-скоро ще стимулира някои по-спекулативни инвеститори", заяви Иванов. 

Изследването за американските инвестиции в България е направено чрез детайлен преглед в Търговския регистър на Топ 550 компании в България според класацията на БТПП, като е търсен крайният собственик - физическо или юридическо лице с произход САЩ. Изводът е, че обемът на американските инвестиции у нас в действителност е много по-висок, отколкото показват данните на БНБ. Методологията на централната банка идентифицира чуждестранните инвестиции единствено по пряката собственост на капитала, което не показва цялата картина.
По новата методика са идентифицирани 75 компании с пряк или косвен краен собственик с произход САЩ, който държи не по-малко от 10% в българска компания. На тази база е изчислено, че вложените от 1990 г. до момента американски капитали в българската икономика са на стойност 4.497 млрд. лв. Това е два пъти и половина повече от посочените 1.915 млрд. лв. в статистиката на БНБ. Така САЩ става 6-и по големина инвеститор в България с 5.8% дял и близо 28 600 разкрити работни места.
Проучването показва, че 50% от американските директни и индиректни инвестиции са концентрирани в преработвателната промишленост, а 40% - в производството на електрическа енергия. Сред най-големите компании в тези два сектора са Агрополихим, Каменица, Амилум България, Сенсата Технолоджис, Идеал Стандарт Видима, както и двата ТЕЦ-а в Марица-изток - Контур Глобал и AES Гълъбово. 
Сериозно американско участие има и в ИКТ сектора, филмопроизводството и тв медии, търговия и селското стопанство. Всички те са генерирали около 7 млрд. лв., или 2.4% от приходите от продажби в българската икономика през 2016 г.