Газификацията на част от тецовете ще спести на България милиони евро. Това сочи разпространеният наскоро доклад "Енергийният преход в България" на консултантите от "Баринга Партнърс". Според авторите на доклада преминаването към природен газ може да икономиса почти 95 млн. евро, като това ще стане чрез намаляване на парниковите емисии. В момента те трябва да се купуват от тецовете, за да покриват екоизискванията, а този разход влиза в цената на тока.

В доклада се посочва и за кои мощности може да се приложи тази схема - частните ТЕЦ "Марица-изток 3", "Русе Изток" и "Девен". Те могат да кандидатстват за еврофинансиране през платформата "Въглищни региони в преход", се посочва още в доклада.

Документът излиза в момент, в който България и още осем европейски държави искат отсрочка за затварянето на въглищните си централи. Новите правила за по-чист въздух на ЕК трябва да започнат да се прилагат от 2021 г., като към 2030 г. се очаква централите поетапно да спрат да работят. Най-сериозно засегната от еконормите е държавната ТЕЦ "Марица-изток 2".

В доклада на "Баринга Партнърс" е записано, че замяната на въглищата с газ ще намали с 1.84 млн. тона годишно изхвърляните сега въглеродни газове, а годишните разходи за електроенергия ще паднат с близо 95 млн. евро. Общо за периода до 2050 г. спадът на парниковите газове ще е 46 млн. тона, а икономиите в сметките за ток, които неминуемо ще нарастват, ще са за общо 2.373 млрд. евро за 25-годишния период.

Преходът към газ няма да мине и без съкращения. Пряко засегнати от това ще бъдат около 14 000 работещи сега във въглищните мини. На правителството ни се препоръчва да се възползва от опита на Германия и Испания, където между 2011 и 2018 г. са затворени губещи мини, а електроцентрали са преустроени за работа с природен газ.

В анализа се посочва още, че подобна трансформация на български въглищни централи е напълно възможна и заради отворения шанс за предоговаряне на цената на газовите доставки от Русия след решението на ЕК, с което руският монополист е задължен да преразгледа политиката си спрямо осем източноевропейски държави, сред които и България.

Държавната "Булгаргаз" и "Газпром експорт" вече започнаха разговори по темата, но към момента развитие по въпроса за цените няма.

СИГНАЛИ

Работодателите подготвят нови сигнали срещу изкривяванията на свободния пазар на ток, след като вече сезираха КЕВР и Прокуратурата. Това стана ясно след заседание на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в края на миналата седмица, на което бе поканен и енергийният министър Теменужка Петкова. На него от асоциацията отново настояха за спешни мерки в енергетиката, тъй като от началото на 2019 г. българският бизнес плаща цена на електроенергията, която често е в пъти по-висока от средната в Европа. „Реформите не търпят отлагане. НЕК трябва да се преструктурира възможно най-бързо чрез разделяне на дейностите по обществена доставка и по производство и търговия с електрическа енергия с цел избягване на манипулации. Държавата трябва да създаде условия за реална конкуренция между производителите на електроенергия, пазарна интеграция със съседни страни във всички пазарни сегменти“, се казва в становище на АИКБ. Работодателите твърдят, че се създава изкуствен дефицит на ток въпреки двойно по-високия капацитет на действащите мощности, а за това допринася и недопустимата пазарна концентрация. Асоциацията призовава и за прекратяване на договорите с “американските централи”, което вече три години се отлага.