Калпавите държавни регулации предизвикват все по-масовия отпор на бизнеса. Големите работодателски организации изпратиха писмо до трима министри, с което настояват проектотарифата за тол таксите да претърпи сериозен ремонт, защото в противен случай ще удари жестоко икономиката. Ден по-рано Българската стопанска камара обяви, че ще заведе дело във Върховния административен съд срещу сдобилата се с печална известност Наредба Н-18 за касовите апарати, която подлуди стотици хиляди фирми. БСК прикани всички засегнати браншови организации да се присъединят към съдебния иск. Отделно ще бъде изпратен сигнал до ЕК, защото според бизнеса Наредба Н-18 нарушава европейското законодателство.

Транспортният бранш от седмици наред предупреждава, че ако проектът за тол таксите бъде приет в сегашния си вид, ще поскъпнат всички автопревози на пътници и товари, а това ще отприщи инфлационна лавина, защото ще доведе до вдигане на цените на всички стоки и услуги. В понеделник КРИБ настоя въвеждането на тол системата да се отложи за догодина. В сряда Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) излязоха с обща позиция срещу непосилно високите пътни такси, които тежките камиони и автобусите ще трябва да плащат от 16 август. Те изпратиха общо писмо до вицепремиерите Томислав Дончев и Мариана Николова, до регионалния министър Петя Аврамова и до шефа на пътната агенция Георги Терзийски, в което на пръв поглед се съдържат градивни предложения, но по същество те са и тежка критика за небрежния и непрозрачен начин, по който е подготвена проектотарифата.   

Едно от предложенията до властта е да бъде извършено задълбочено проучване за равнището на таксите "в държавите от основните маршрути и дестинации на международния автомобилен трафик, преминаващ през нашата страна, а също и на алтернативните трасета през Гърция, Македония, Сърбия и мултимодалния транспорт. Което означава, че в момента липсва оценка за риска тировете да започнат да заобикалят България заради високи тол такси. 

В писмото се настоява национално представителните работодателски организации и съответните браншови организации на превозвачите да бъдат включени в обсъждането на размера на таксите и в определянето на шосетата, по които тежките превозни средства  ще бъдат таксувани за изминати километри. Това искане не е случайно - досега администрацията работеше "на тъмно", без консултации с бизнеса, който ще трябва да плаща новите такси. До момента регионалното министерство и АПИ бягат от всякаква отговорност, оправдавайки разчетите за тол системата с наетия от правителството консултант - екип от Световната банка.  

Бизнесът посочва в писмото си и че предварителните разчети очертават значително повишаване на тежестта за българските превозвачи и от там - скокообразно нарастване на цената на товарните превози. И затова предлага тол системата да стартира с ниски такси и с малък обхват на пътища, а след първата година да се направи сериозен анализ как новата тарифа е повлияла на трафика и на цените. Едва след това да се мисли за плавно увеличение - например в рамките на пет години, препоръчват работодателите. Те подчертават, че не са против въвеждането на "тол системата",  дори смятат, че България закъснява с тази реформа. Но в същото време трябва да се отчитат всички ефекти за бизнеса и за потребителите, така че да не се допускат шокове.

За да илюстрира ефекта от тол таксите, Миролюб Столарски, представител на автотранспортния бизнес, даде следния пример: "От 18 филийки в хляба три ще отиват за тол такса, четири - за ДДС, а останалото - за разходи и печалба на производителя".