Медия без
политическа реклама

Шах

В лицето на Иван Радулов и България оставя следа в шаха

20 Апр. 2019
Диаграма на шаха 1.
Легендарният български шахматист Иван Радулов навърши 80 години.Роден в град Бургас на 7 януари 1939 г., Радулов научава правилата на играта от баща си, който е учител по математика. Увлечението по играта е от ученическите му години, но първите му по-значими изяви са в София, където пристига да изучава строително инженерство в МЕИ. Страстта му към шахмата е голяма и почти всеки ден Иван посещава столичния шахматен клуб на „Раковска” и „Аксаков”. Самоук талант, още тогава Радулов впечатлява с острата си и оригинална игра; разчита бързо и точно варианти и наказва всяка грешка на съперниците. Пробивът му в елитния шахмат е през 1961 г, когато се класира за финала на Републиканското първенство в София и предизвиква сензация, като разделя 3-5 място и покрива изискванията за майстор на спорта.  Радулов е повикан в националния отбор на България и това е началото на дългата му и успешна кариера. През 70-те години на ХХ век,  той е безспорният шахматист №1 на България, лидер на българския шах, като отнема факлата на първенството от друга шахматна легенда, пловдивчанина Георги Трингов. Радулов печели четири индивидуални шампионски титли (1971, 1974, 1977 и 1980) и едно второ място, заедно с Пейчо Пеев, след Евгени Ерменков;  шест пъти участва в Световните студентски първенства - най-доброто му постижение е в Хелзинки (1961 г.), където става победител на първа дъска с резултат 10 точки от 12 партии. През годините Иван Радулов се  доказва като изключително отговорен и полезен състезател, който се бори докрай и е готов да се жертва за отбора.  Участва в 21 държавни отборни първенства и 6 пъти печели златните медали с отборите на „Академик” и „Славия”. Състезава се и в осем шахматни Олимпиади и е основна фигура в тима (заедно с Бобоцов, Трингов, Пъдевски,  Коларов и Пеев), който в Лугано (1968 г.), постига най-високото класиране в шахматната си история на България - бронзови медали. Той е третият български гросмайстор след Милко Бобоцов и Георги Трингов. Впечатляващи са и международните му турнирни победи от онова време - в Торемолинос-1971 (дележ с Мигел Кинтерос), Хелзинки-1972, Монтила-1974 - пред изключително силна конкуренция, включително Любомир Кавалек (Чехословакия), Хелмут Пфлегер (ФРГ), Мигел Кинтерос (Аржентина), Флорин Георгиу (Румъния) и Улф Андерсон (Швеция), Баймок-1975 (дележ със сръбските шахматисти Милан Матулович и Милан Вукич), Монтила-1975 (дележ с Лев Полугаевски) и Кикинда- 1976. В периода 1989-1994 г. Иван Радулов е треньор на националния отбор в две Олимпиади и две Европейски отборни първенства. През 1984 г. в Солун, 1984 г. заедно с Румен Ангелов е част от треньорския екип, който изведе българския женски олимпийски отбор до сребърните медали. Последният голям успех на Иван Радулов беше само преди пет години, през 2013 г. в Пловдив, когато 75-годишният гросмайстор  демонстрира младежки жар, дръзновение и висока класа и преодоля конкуренцията на десетки изтъкнати гросмайстори като Юрий Балашов, Евгени Свешников, Душан Райкович, Петър Великов и Евгени Ерменков, за да спечели Европейското първенство по ускорен шахмат за ветерани.  За заслугите си към българския шахмат Радулов е удостоен със званията „заслужил треньор” и „заслужил майстор на спорта”.
 
Позицията на първата диаграма, която е от партията между Иван Радулов и Мигел Кинтерос (Холандия, 1973 г.),  е красноречива илюстрация на атакуващото майсторство на Радулов (с белите). Всички бели фигури са насочени към черния цар. Как бихте играли?

Позицията на втората диаграма е от партията Иван Радулов- Семко Семков (София, Републиканско първенство 1977 г.) Виждате ли как белите (Радулов) могат да спечелят материално преимущество?