Или по-точно - избледнява. Жълтата боя в картината “Викът” на норвежкия художник Едвард Мунк в едноименния музей в Осло се разгражда с времето. Причината е в повишената влажност. До това заключение стигна международен екип от учени след рентгенов анализ на микролюспи боя от платното, пише Daily Mail.

Според изследователите кадмиевият сулфид, използван като пигмент в жълтата боя кадмий, се окислява и избледнява в условия на висока влажност. По-рано се смяташе, че причината за влошаването на качеството на картината е заради ефекта на светлината върху платното. Ето защо „Викът“ се съхраняваше в тъмно помещение и рядко се показваше - само при контролирано слабо осветление и 50-процентова влажност на въздуха. Резултатите от новия анализ сочат, че ефектът на светлината върху “Викът”  всъщност е минимален.

Учените са заключили, че за да бъде включена картината в постоянната експозиция на музея, нивото на влажността в помещението не трябва да надвишава 45 процента. В същото време осветлението трябва да се поддържа в рамките на стандартното за картини, рисувани със „светлоустойчиви” бои.

"Синхротронните микроанализи ни позволиха да определим основната причина, поради която картината избледнява, и това е влагата. - каза съавторът на изследването Летисия Монико от Италианския национален изследователски съвет в Рим. - Освен това установихме, че влиянието на светлината върху боята е незначително. Много съм доволна, че нашето проучване може да допринесе за запазването на този шедьовър“.

„Викът“ - един от най-известните шедьоври на съвременната епоха, се интерпретира като блестящо изражение на душевната самота, на тревожност и мъка. 

Едвард Мунк, страдал от хронична тревожност през по-голямата част от живота си, описва в дневника си ситуацията, при която му идва идеята за картината: „Вървях по пътя с двама приятели – слънцето залязваше – внезапно небето стана кървавочервено – спрях, почувствал изнемога и се опрях на парапета – кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града – моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усещах един безкраен вик, пронизващ природата.“ 

Докато рисува, Мунк експериментира в търсене на точните цветове, които да представят изживяването му, като използва различни пигменти, за да постигне „крещящи цветове“. Той прави няколко различни версии на “Викът”  - две картини с маслени бои, два пастела, няколко литографски щампи, рисунки и скици. Най-известни са двете картини, създадени най-вероятно през 1893 и 1910 г. Първата е в Националния художествен музей в Осло, а изследваната в музея “Мунк” в Осло е втората (масло, темпера и пастел върху картон). 

През 2012 г. втората пастелна версия (от 1895 г.) беше продадена на търг на “Сотбис” за почти 120 милиона долара.