Зашеметяващите мозайки на 1000-годишната истанбулска църква "Света София" са изложени на риск - не от вандализъм или кражба, а от законно съдебно решение за превръщането на музея "Карийе" в джамия.

Храмът на Христос Спасител в истанбулския квартал Хора, преобразуван от османски везир в джамия в началото на XVI век, бе обявен за музей от турското правителство през 1945 г. Неговите фрески и мозайки са смятани от специалистите за най-добрите запазени примери на византийско изкуство в света. Първоначално църквата е изградена като част от манастирски комплекс, който се намирал извън стените на града. След разширението на градските стени от Теодосий II в началото на V век тя попада в новообособения квартал Хора, откъдето получава и името си. След няколко реконструкции, в края на ХI век църквата придобива днешния си вид, а красивите мозайки и фрески са добавени в периода 1315-1321 г.

Турският Държавен съвет, както се нарича най-големият административен съд в страната, обяви миналия месец историческото решение на кабинета, с което джамията "Карийе" е станала музей, за незаконосъобразно, тъй като джамия „не може да се използва за друго, освен за основната й функция“. Сега съдбата на музея е в ръцете на президента Ердоган, съобщава турският вестник „Йени Сафак”.

Отсъждането може да се отрази и върху други паметници от християнското минало на Турция, по-специално  „Света София” - най-голямата християнска катедрала, построена хилядолетие преди Константинопол да бъде завладян от Мехмед II и той да я направи своя имперска джамия през 1453 г. През 1934 г. основателят на светската турска република Мустафа Ататюрк превърна "Света София" в музей като жест на добра воля на светска Турция към Запада.

Въпреки риска от негативни международни реакции през март тази година, преди кметските избори, в неуспешен опит да си върне контрола над Истанбул Ердоган обеща да освети „Света София” отново като джамия. Ислямистите отдавна се молят както църквата в Хора, така и „Света София“ да бъдат отворени отново като джамии, като твърдят, че техният музеен статут е в противоречие с декретите от времето на османския халифат, забраняващи използване за други цели.

Двата обекта са в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и са признати за „архитектурни шедьоври“ на Истанбул.

В други византийски обекти, превърнати в джамии, старите стенописи стоят покрити, за да бъдат спазени ислямските принципи, забраняващи използването на изображения. Но през по-голямата част от османския период мюсюлманите са съхранили фреските в Хора и други бивши църкви с оглед на изкуството, казва Едхем Елдем, професор по история в университета Богазичи. Превръщането на тези обекти в музеи е компромис между мюсюлмани и християни, казва той. Според него настоящото безпокойство за византийското наследство на Турция е причинено от „политиката на популизма, която разчита на първичните чувства на етническа, национална и религиозна идентичност“.