Режисьор: Румен Рачев
Участват: Силвия Лулчева, Константин Икономов и други

На трите най-нисши форми на измъкване от реалността - чрез алкохол, религия и бизнес - действа като "противоотрова" спектакълът "Оркестър Титаник", съвместна продукция с Общински драматичен театър - Кюстендил. Режисьор на пиесата, чиято софийска премиера се състоя преди дни в Сатиричен театър "Алеко Константинов", е Румен Рачев. Авторът й Христо Бойчев е един от най-поставяните драматурзи в Европа - заедно с французойката Ясмина Реза и руснака Василий Сигарев. Пиесите му се играят в 45 страни на пет континента. 
"Целият свят е "Титаник" и всички ние сме пътници", гласи лайтмотивът на представлението. Място на действието обаче не е безбрежният океан, погребал в дълбините си злополучния лайнер, а една порутена гара, където не спират влакове. Съзвучна с подобна визия за света и мястото на човека в него е сценографското оформление, предложено от Петьо Начев. А именно - релсов път, който опасва вертикално цялата сцена. На самата гара пребивават четирима "дерайлирали" от живота чудаци, които не са се простили с надеждата, че все някога пак "ще яхнат" железницата. Единствената жена сред тях е Любка, в чиято кожа влиза Силвия Лулчева, която за последен път се качва на тази сцена преди около 18 години. И на нея, и на Иван Панев това са им дебютните роли като щатни актьори на Сатирата. Убедително се превъплъщава той в пияндето магьосник Хари. Неговата мисия е да помогне на четиримата да опознаят собствената си душевност и да отворят сетивата си за светлината, която озарява всекиго от тях. У героя на Константин Икономов например, изигран вдъхновено от него, живее един истински Бетовен. Участват още Кирил Бояджиев, изявяващ се като изхвърлен от "системата" железничар, и Николай Брънзалов, който е в образа на Доко. Последният така и не може да прежали мечката Катя (Денислава Николова), с която е прекарал десет години в резервата и която според думите му се е споминала от любов. Без в спектакъла да се съдържа любовна история, самият той е като "обяснение в любов към живота". Така го определя и Силвия Лулчева, името на чиято героиня не е случайно. Преди всичко обаче, внушавайки безсмъртието на човешкия дух, пиесата разказва за корабния оркестър, продължил да свири още десет минути след потъването на "Титаник". "И ако днес ние, хората, се заслушаме не с ушите си, а с душите си, може би ще чуем музиката на този титаничен оркестър, звучаща от глъбините на десетилетията", добавя режисьорът.
Следващите представления се играят на 24 януари, както и на 3 и 20 февруари.