Медия без
политическа реклама

Портите на ада се отварят в Народния

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички равнища

Снимки: Стефан Щерев
Според внушенията на спектакъла не е важно самото живеене, а за какво живее човек.

Премиера: "Братя Карамазови"
Участват: Владимир Пенев, Деян Донков и други

За погрешността на избора на човека да вдишва добро, а да издишва зло философства премиерното заглавие в репертоара на Народен театър "Иван Вазов" - "Братя Карамазови" от Фьодор Достоевски. Сценичната версия и постановката са дело на македонския режисьор Деян Пройковски, възпитаник впрочем на проф. Красимир Спасов. В мащабната продукция са ангажирани едни от най-изявените ни актьори, от които той има натрупани предварителни впечатления. Блестящ е Владимир Пенев в ролята на стария Фьодор Карамазов, чийто разгулен живот получава почти сатанинска поанта. В яростен сблъсък с баща си е необузданият Дмитрий в изпълнението на Деян Донков. И той, и останалите му колеги съумяват с респектираща проникновеност да пресъздадат присъщите на руския национален характер самоотрицание и порив към саморазруха. Като герои антагонисти двамата задават параметрите на основния конфликт в представлението. А именно - разпъването на човека между земните удоволствия на плътта и същевременно устремената нагоре душа, търсеща истинския път към Бога. Знаков елемент от внушителната сценография е ансамбълът от камбани. Според самия автор разликата в звука между "добрата" и "лошата" камбана се дължи на един само полутон. Също както е почти неуловима отликата в лицата на ангела и дявола. Въпросът е как човек да се научи да разпознава този "полутон", прозират героите, всеки от които със собствени средства води своята битка: Иван Карамазов (Велислав Павлов), Альоша Карамазов (Димитър Николов), Григорий (Емил Марков), Смердяков (Цветан Алексиев), Ракитин (Валери Йорданов), Катерина Ивановна (Ана Пападопулу), Грушенка (Александра Василева), графиня Хохлакова (Жорета Николова), сакатата Лиза (Радина Кърджилова). 
В съзвучие с вътрешния конфликт на контрастен принцип са поставени и някои от сцените. Пренасяйки се от ложите, където, обладани от похот мъже и подлудяващи ги голи жени бележат триумфа на плътта, зрителят рязко "хлътва", попадайки в светата обител, огласяна от проповеди. Любопитен факт е, че сценографът Валентин Светозарев е носител на най-високото отличие за култура на Санкт Петербург за създаването на музейната част в къщата музей на Достоевски, където именно е написан романът "Братя Карамазови". Във визуално отношение спектакълът уплътнява режисьорския замисъл да се направи представление за човека днес и въпросите му, свързани с Бога и вечния живот. Виждаме например персонажа на Деян Донков да кара кънки или пък да се вихри пред микрофона като рок звезда. А вакханското изстъпление на тълпата кулминира в жива "скулптура" от голи тела, образуваща се в краката му.
*Спектакълът е първият от поредицата, реализирани в рамките на Асоциацията на балканските национални театри и е част от официалната програма на "Пловдив - европейска столица на културата 2019".