Медия без
политическа реклама

Остроумни палавници „окупират” Сатирата

През детския поглед спектакълът осъжда непочтеността в човешките взаимоотношения

Сатиричен театър
Богатството понякога може да бъде голямо бреме, осъзнават малчуганите.

Премиера: „Хъкълбери Фин и Том Сойер”

Режисьор: Димитър Еленов

 

След като режисьорът Петринел Гочев „възкреси” неотдавна на сцената на „Зад канала” едни от най-популярните герои на Марк Твен, сега в Сатиричен театър „Алеко Константинов” малки и големи отново имат вълнуваща среща с въпросните неуморими палавници. Става дума за премиерния спектакъл „Хъкълбери Фин и Том Сойер” по Марк Твен, като този път сценичната версия е на Димитър Еленов. Докато в предишното представление двете главни роли се изпълняват от професионални актьори (по-точно актриси), сега в образите на момчетата, а и изобщо на всички детски персонажи, се превъплъщават малките възпитаници от студио „Дефисто”. Истински попадения са талантливите Преслав Василев и особено Мартин Паунов, който влиза в кожата на Хъкълбери Фин. И двамата безпогрешно са доловили жизнелюбието и свободния дух на малчуганите. Овладели са така престижния според героите им уличен говор и най-вече езика на тялото, съзвучен с вътрешната им енергия и плам.

В унисон с бунтарската им природа са и костюмите, изработени от Петя Стойкова. Том е с неизменните тиранти, които дяволито подръпва, а Хък се е напъхал в развлечена дълга връхна дреха; единият му крачол е запретнат, другият – спуснат надолу. Вдъхновено играят и останалите питомци на „Дефисто”, изявяващи се в ролите на Беки Тачер, Бен, негърката Джема и компания. Катерят се, сякаш са стоножки, правят лицеви опори, разменят си плесници, плюят се съвсем не наужким. Както подобава за детско представление, напълно се раздават и колегите им професионалисти – Мирослава Върбанова, Явор Борисов, Пламен Великов и други. Знакова е една от началните сцени, в която препирнята между непослушника Том и леля Поли в колоритното изпълнение на Албена Михова е „музицирана”. Двамата не просто си разменят реплики, а разговарят, като че забиват поп и джаз парчета. Спектакълът, в който свири на живо оркестър, като цяло силно се доближава до мюзикъла. Автор на музиката е Мартин Каров, а хореографията е на Силвия Мартинова.

Функционално е предложеното от Петя Стойкова сценографско решение. Къщата на леля Поли се трансформира пред очите ни в съдебна зала. Дъските от знаменитата ограда, която Том за наказание трябва да боядиса в почивния си ден, се превръщат в училищни скамейки, а после и в надгробни плочи. Възторжено реагират децата в салона, когато действието се пренася в пещерата. „Намятайки” еластична черна материя, на която посредством телата си придават различни форми, актьорите развихрят до краен предел въображението ни. Виждаме чак сталактитите, висящи от тавана на пещерата.   

Потапяйки се в историята за необикновените момчета, си припомняме защо според Ърнест Хемингуей тъкмо с тези два романа на Марк Твен – „Приключенията на Том Сойер” и „Приключенията на Хъкълбери Фин” – се полага началото на голямата американска литература.