В тези сиви и студени дни в столичната галерия „Арте“ е подредена изложба с магическата сила да пренася посетителите  на по-хубаво място. В света на напечените от слънцето бели плажове, маслиновите дървета, фрагменти от античен мрамор, пера от чайки, смокини и малки чашки с прозрачно узо. И морето — без непременно да се вижда директно, неговото гальовно докосване личи почти навсякъде. 

Деветнайсетте картини са събрани в няколко цикъла: Антични мотиви, Морски свят, Маслинови дървета, Натюрморти с миди - те излъчват някакво хилядолетно ведро спокойствие. Пеперудите с опърлени крила и Иконостасите с големи пирони са посветени на болката и загубата. 

Вече всеки любител на изобразителното изкуство сигурно се е сетил, че изложбата в „Арте“ е на българския и гръцки художник  Михалис Гарудис. Има и още един белег, който спомага за моменталната  разпознаваемост на неговите работи. Това е объркването, което предизвиква почти всяка негова картина в зрителя, докато, застанал пред платното, се чуди коя част от произведението е нарисувана и коя истинска. Например маслиновите му дървета са от този „хибриден“ вид - съчетания от илюзия и реалност. Част от дървото е хиперреалистична рисунка, останалото е реално дърво.

Още в края на 50-те години, когато открива Созопол (най-близкото до Гърция място за един имигрант в България) художникът започва  да се гмурка и да вади от дъното камъчета,  които после апликира по платната. Сега сигурно вече не се гмурка, но морето е щедро и постоянно оставя на брега неща, които да инкрустира в картините си. Не всички творби на Гарудис са триизмерни, но всички изглеждат така. 

Изложбата е по повод 80-годишнината на Михалис Гарудис, и трябваше да се състои миналата година, но тогава коронавирусът бе затворил временно галериите. Роден в Гърция, той идва в България едва 8-годишен, като дете на гръцки партизани, но сам. Майка му загива в Гражданската война, а баща си вижда чак след 30-годишната си възраст. 

Следващите близо 40 години остава в България. Учи в Художествената гимназия, после в Академията при проф. Илия Петров,  и тук става художник - български художник. Платно след платно Гарудис рисува Гърция — родината, която не може да види. Рисува нейния дух, своята представа за него, като в стремежа си към реалистичност стига отвъд хиперреализма. 

Докато живее в България, художникът мисли за Гърция. През 1986 г., на 46, той вече може да се върне родината си. Избира да живее в Солун, защото е най-близо до България. Тук са приятелите му. Продължава да рисува Гърция, но мисли за България.

Изложбата на Михалис Гарудис ще остане в галерия "Арте" до 19 октомври.