Губернаторът на Мексико Сити потвърди, че фигура на жена от коренното население ще заеме мястото на паметика на Христофор Колумб в столицата, съобщава „Гардиън“. Статуята на мореплавателя бе премахната миналата година, след като активисти в борбата срещу колониализма заплашиха, че ще я съборят.

На 12 октомври — денят, в който преди 529 години Колумб пристига в Америка, пресслужбата на градските власти обяви, че неговият паметник ще бъде заменен с копие на статуя от предколумбовата епоха, известна като Младата жена от Амаджак. Тя е открита през януари в района Хуастека, близо до брега на Мексиканския залив. Наречена е на селото, където е намерена заровена. Но всъщност никой не знае кого изобразява каменната скулптура.

Според специалисти от Националният институт по антропология и история статуята е подобна на изображения на богиня на плодородието в културата Хуастек по това време. Археолозите от института обаче допълват, че тя може да е била представител на местния елит или част от управляващата класа.

Репликата на хуастекската фигура ще бъде три пъти по-голяма от двуметровия оригинал, който е изложен в Музея на антропологията в Мексико Сити. Естетиката на Младата жена от Аджамак е коренно различна от статуята на Колумб. Фигурата е в предколумбов стил с широко отворени очи, защото цветните камъни, които вероятно първоначално са били вмъкнати в очните й кухини, са изгубени.

Колумб, генуезки мореплавател, финансиран от испанската корона, за да изследва морските пътища в края на XV век, се възприема от мнозина като символ на потисничество и колониализъм, тъй като пристигането му в Америка отваря вратата към испанското завладяване, а по-късно и британското. В САЩ тази дата се чества(ше) като Ден на Колумб. Но в Мексико и други латиноамерикански страни датата е известна като Día de la Raza (на испански: Денят на състезанието). Мнозина я възприемат като ден за възпоменание на местната съпротива срещу европейското завладяване. На 8 октомври т.г. Джо Байдън стана първият американски президент, издал официална прокламация в чест на Деня на коренното население, с което засилва усилията, насочени към преместване на фокуса от Деня на Христофор Колумб към приноса на коренните американци.

От кметството на Мексико Сити обясниха, че предстоящата размяна на паметници  е част от „деколонизацията“ на прочутия булевард Реформа, където в момента стои празен постамент. Те обявиха, че паметникът е признание за това, че „коренните жени са били най-преследвани“ по време на и след колониалния период.

***
Най-малко 36 паметника на Колумб са премахнати от 70-те години на миналия век в САЩ. Но повечето американци не са готови да изтрият името на изследователя от календара с празниците. Повече от 6000 места в САЩ носят името на Христофор Колумб. В Охайо има Колумбъс (и Индиана и Арканзас, Ню Йорк и Уисконсин и много други щати), да не говорим за окръг Колумбия.

Има улици, алеи и паркове, езера, реки и планини. Навремето Колумб е бил беше привлекателна фигура за революционерите, които искали  да установят своя собствена ясно изразена американска митология, докато се отделят от монархиите в чужбина.

Има и 149 публични паметника на Колумб, което го прави третата най-почитана фигура сред героите, удостоени с паметници, според национален одит на базираната във Филаделфия лаборатория с нестопанска цел Monument Lab.  Само Ейбрахам Линкълн и Джордж Вашингтон се радват на още по-голямо признание.