Медия без
политическа реклама

Магията на пейзажа оживява в нова изложба

Колекцията "Гледки" в галерия "Лоранъ" събира най-големите майстори в жанра

Репродукция: галерия
Марио Жеков (1898-1955), "Созопол", 30-те г. на ХХ в.

До 26 юли

ул. "Оборище" 16

 

Пейзажи, които се вглеждат в селища, градове, махали или малки интимни кътчета, съдържа сборната жанрова изложба "Гледки", която може да се види от днес до 26 юли в столичната галерия "Лоранъ". От платната надничат сгради, багрени къщи, плевни и мелници, скрити в дворове и зеленина. Повечето изгледи са без обитатели и социално оживление, в тях няма фабула и движение. Във всички обаче се чувства състоянието на момента и чисто авторовото присъствие. Сетивата на художника са проектирани върху платното. Повечето от творбите са от известни места, които носят белега на българското. Те са като от един ретро забавен каданс, в който обектите са разтопени от илюзорно безвремие. В преобладаващата част от тях няма игра на кадрите, няма сложност на композициите, водещо е моментното настроение на автора.

Подбраните произведения са на майсторите в жанра: Никола Кожухаров, Борис Денев, Марио Жеков, Йозеф Питер, Данаил Дечев, Георги Железаров, Георги Рубев, Иван Христов и др. Сред тях особен интерес представляват созополският мотив на Марио Жеков, изпълнен с пастелна експресия на цвета, и малката по формат панорамна гледка към София на Борис Денев. Като противовес на българското е работа от 1926 г. на Никола Кожухаров. Композицията се рее над покривите на Стария град и дворцовия комплекс Храдчани в Прага, над които се извисява силуетът на катедралата „Св. Вит“. Творбата е необичайна със своя пластичен език, сложен цвят и експресивна мазка. Последните едновременно с обобщените форми придават вглъбеност на чешката панорама. В експозиционното пространство се открояват градските пейзажи от Търново на двама различни като натюрел и идентичност автори - Иван Христов и Кирил Станчев. И двете работи са с ниска гледна точка, а Търново е сякаш видима картина на историческо напластяване със стъпаловидните си къщи. Изненадва и експресията в платното на Слави Генев, върху което самоковските къщи са предадени със задушевна и топла движеща се цветност.

Често думата "пейзаж" провокира у зрителя представата за нещо леко и жизнено, но в колекцията освен подчертано лирични творби са намерили място и други, които носят мрачно и тягостно внушение. Градска студенина носи платното на Тодор Хаджиниколов: пастелните тонове разкриват умора и тъга в изображенията на скупчени сгради и голи дървета. Подобно е настроението в картината на Йозеф Питер. В нея всички форми са поели от мъртвешкото зелено на кипарисите.

С последната си изложба галерия "Лоранъ" продължава политиката си да изследва българското изобразително изкуство през творчеството на познати и не толкова популярни автори от близкото минало, чиито естетически търсения са встрани от налаганата тогава идеология. Пейзажът на родната арт сцена има дълбоки традиции, но си остава един от най-малко познатите жанрове - пропуск, който колекцията "Гледки" се опитва да компенсира.

Ключови думи:

изложба, пейзаж

Още по темата