Режисьор: Ани Васева
Премиера: Гьоте институт, София
На предвестника на психологическия трилър и научната фантастика Е.Т.А. Хофман е посветено най-новото заглавие в афиша на театрална група "Метеор" - "Хофман". Режисьор на спектакъла е Ани Васева, която в сътрудничество с Боян Манчев създава и драматургичната версия. Използвани са мотиви и образи от три ключови творби на известния писател и композитор: "Златната делва", "Пясъчният часовник" и "Малкият Цахес, наречен Цинобър". Централна ос в постановката, около която се организира сюжетното действие, се явява отношението на самия Хофман към живота и как то рефлектира върху творчеството му. Любопитно за зрителя е да види една различна страна на популярните иначе персонажи - например уродливото джудже Цахес. Във връзка с него от екипа припомнят как на самия Хофман, разочарован, задето съвременниците му не го дооценяват в качеството му на музикант, особено се харесвала ролята на клоун.
Силно присъствие на сцената имат актьорите Леонид Йовчев и Стефан Милков, за които предизвикателството е още по-голямо, тъй като изкарват половината спектакъл на немски. За целта са преминали през тежък обучителен курс, тръгвайки от нулата. Идеята на режисьорката е да се чуе оригиналният език, като се подчертае неговата мелодичност. В представлението лекция, както героите с намигване го определят (пишат на черна дъска), актьорите с необуздано въображение претворяват не само Хофманови персонажи, но и различните самоличности на твореца. Влизат също в кожата на действителни хора от обкръжението му, сред които и вуйчото, присъстващ в голяма част от произведенията му. Максимално се развихря хамелеонската природа на Йовчев, приемащ образа на съпругата полякиня, с която Хофман остава до края на живота си. В духа на хоръра, с който създателите на представлението свързват името на писателя, във фурната се пече човешка глава или пък слушаме изпълнение в съпровод на брадва вместо на китара.
Много удачно в спектакъла са привнесени картини на Каспар Давид Фридрих и илюстрации на Любен Зидаров от българското издание "Хофманови приказки". Посредством мултимедията причудливите създания от рисунките влизат в пряк "диалог" със случващото се на сцената. В съзвучие с ключовата идея, че фантастичното при Хофман е парадоксално и необяснимо, те напускат отредените им уж завинаги от четката на художника места, добивайки импулс за нов живот.
*Спектакълът е двуезичен.
Максимално се развихря хамелеонската природа на Йовчев, приемащ образа на съпругата полякиня, с която Хофман остава до края на живота си. В духа на...
политкоректността просто не може да се мине без преоблечен като жена мъж?
А иначе похвално, независимо откъде идва инициативата, че българските преводачи и издатели, а както се вижда от текста по-горе, и театрали се сетиха за Хофман.
