Медия без
политическа реклама

Космическото уравнение на живота търсят в Младежкия

„Лунните деца” задава вечните въпроси на порастването

„Лунните деца” е за приятелството, трудностите в живота и вечното любопитство към света.

Режисьор: Мартин Киселов

Участват: Вихър Стойчев, Стефан Мавродиев и други

 

„Лунните деца” – първата пиеса на Майкъл Уелър, сценариста на култовия филм на Милош Форман „Рагтайм” и мюзикъла „Коса” – е най-новото заглавие в репертоара на Младежкия театър „Николай Бинев”. Премиерата се състоя миналата седмица, а преводът на текста и режисурата са дело на Мартин Киселов. С част от актьорите той работи и преди шест години, когато за пръв път я поставя на сцената на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

Александър Хаджиангелов, Ахмед Юмер, Николай Владимиров, Юлиян Петров, Георги Гоцин, Веселина Конакчийска и Ния Кръстева се превъплъщават в пъстролика група младежи, приключващи последната си година в колежа. Рая Пеева пък влиза в кожата на присъединяващата се по-късно към тайфата ексцентрична Шели, прекъснала следването си по още по-ексцентрични причини.

Ненатрапчив щрих, указващ мястото и времето на действието – 60-те години в Америка, когато бушува Виетнамската война, са някои елементи от сценографията и костюмите, изработени от Елица Георгиева. Част от интериора са например едно старо радио и пишеща машина, издаващи също така интересите и заниманията на обитателите на квартирата. Видеото към спектакъла, изготвено от Момчил Алексиев, включва черно-бели фотографии от епохата. Освен че служи като преход между отделните шест сцени, то някак „оттласква” историята от действителността, носеща отпечатъка на войната, и й придава поетичен рисунък. В най-голяма степен обаче допринася за това красивият сън на героя на Стефан Мавродиев – добрия стар хазяин, – с който е свързано заглавието на пиесата.

Без в сюжета й да е разположена една конкретна интригуваща случка, тя изправя съзряващия човек пред Хамлетови питания. Ролята на своеобразна експозиция в този смисъл изпълнява първата сцена, в която в продължение на няколко минути действието се развива в пълен мрак. Тъй като съображенията на героите за това са по-скоро несериозни, я възприемаме като метафора на лутането, на „опипването” в тъмното за отговори на терзаещите ги въпроси. За някои от персонажите на дневен ред е да решат да бъдат или не честни хора в ситуация, когато първото означава да загубят. Други се учат как да обичат и същевременно с това да съхранят индивидуалността си. Трети пък се шегуват с всичко само защото се боят да се изправят лице в лице с онова, което ги наранява. „Лунните деца от време на време улавят моменти, които всъщност са животът, докато страховете и мечтите им са това, с което се занимават ежедневно”, добавя Мартин Киселов.

Следващите представления се играят на 28 февруари, както и на 21 и 26 март.