Медия без
политическа реклама

Какво не знаем за първите 9 години от Троянската война

Древногръцките епоси са като брашнян чувал, от който не спират да изпадат истории

23 Апр. 2023

"Песен за Ахил", Маделин Милър

превод Кристина Георгиева, издателство "Егмонт Анишър"

Историята на Патрокъл не започва обещаващо. Той е царски син, но не блести с особени качества. Още като дете е един от кандидатите за ръката на хубавата Елена и е обвързан с клетва за вярност към Менелай. Без да иска става убиец и е пропъден от дома си. Изпратен надалеч, във Фтия при цар Пелей, за да го отгледат като храненик и да се превърне в обикновен войник в чужда армия, той се е примирил с безрадостната си съдба.

Ахил, синът Пелеев, е връстник на Патрокъл, но за него боговете са начертали друг път. Майка му е морска богиня, така че Ахил е богоравен. Най-бързият, най-силният и най-красивият сред мъжете. Ахил избира Патрокъл за свой най-близък приятел още когато са деца. Заедно се обучават при кентавъра Хирон и остават неразделни до смъртта и дори след нея.

Всичко това знаем от самия Омир. Но древногръцките епоси са като брашнян чувал, при всяко разтърсване от него изпадат нови и нови истории. "Песен за Ахил" е една от тях. Това е първият роман на Маделин Милър и в Goodreads над един милион души са му дали средна оценка 4,37 от максимум 5.

Това, с което книгата грабва читателя от първата страница, е удивителният образ на Патрокъл. Той разказва за себе си с ведро смирение. Неговата почтеност и достойнството му остават ненакърнени и в най-тежки, и в най-щастливи времена. Той е толкова обикновени и незабележим, че дори името му, което означава "бащина слава"“, се превръща в обида за вечно разочарования му баща. Не е добър боец, нито добър певец. Но дори и да беше, на фона на Ахил всеки би изглеждал незначителен.

За читателя е лесно да се идентифицира с Патрокъл, обикновения смъртен. Историите за ежедневието, преживяванията и живите, свежи размисли звучат привлекателно. Патрокъл печели доверието и обичта ни със своята вярност, с постоянството, с което се стреми да създаде баланс в живота на своя приятел и възлюбен.

Да, това е история за изключителната привързаност между двама мъже. Красива, чиста и вълнуваща; въпреки предизвестения й край на всеки кръстопът, при всяка стъпка ние заедно с героите се опитваме да намерим пролука, да се залъжем, че има надежда за спасение. Маделин Милър разгръща кратките формули, които всеки от нас е запаметил още от училище. Ахил трябва да избере между дълъг безславен живот и кратък, но озарен от вечна слава. Какво точно означава това ден след ден, в отношенията между майка и син, мъж и жена, между владетели и бойни другари? От черупката на клишето се появява пълноценен, вълнуващ разказ за живи хора, които се стремят към щастието, постигат го, но не могат да го задържат – защото никой не може.

За ранните години от живота на Ахил, както и за първите 9 години от Троянската война, рядко се разказва. Маделин Милър се спира точно на тях, а отминава мимоходом други сюжети, например за щита на Ахил или пък за битката му с Хектор. По този начин тя запълва празнотите в прочутите повествования. От случки, родени от въображението й на базата на отделни мотиви в класическите произведения, тя създава своите герои и ги показва в нова, непозната светлина. Пещерата на кентавъра, издълбана в гигантски кристал розов кварц; уроците по елински на Бризеида, кожата и роклите на Тетида – целият роман е изпъстрен с детайли, които се впиват в паметта.

В крайна сметка Патрокъл, незначителният смъртен, се оказва истински велик герой заради добротата и верността си.

"Песен за Ахил" е и увлекателен, и информативен роман, написан с изящен стил, преведен добре (казвам го за успокоение на тези, които са го чели на английски, но се страхуват да го препоръчат на български от притеснение за превода), а финалът е трагичен и прекрасен.