Медия без
политическа реклама

И всичко това, защото съм жена?!*

„Променяне” потапя чрез „добавена реалност” в света на големия творец

Здравко Йончев
„Може би изгубеното царство на детството е това, което непрекъснато търся”, изповядва актрисата.

Режисьор: Гергана Димитрова

Участва: Йоана Буковска-Давидова

 

Необичайно – с призив към зрителите да си включат смартфоните – започва моноспектакълът „Променяне”, чиято предпремиера се състоя преди дни в Нов театър – НДК. В ролята е Йоана Буковска-Давидова - нейна е идеята да се направи драматизация на романа на Лив Улман „Промяна”, също нейно дело. Режисьор на представлението, което е първото в Европа с „добавена стойност”, е Гергана Димитрова. То е част от програмата на Пловдив, който тази година е Европейска столица на културата.

Както казва самата актриса, след като през годините влезе в кожата на не една „тъмна” героиня (емблематична е ролята й на Стриндберговата госпожица Юлия в едноименната постановка на Театър 199), сега тя се превъплъщава в музата на филмовата икона Ингмар Бергман – Лив Улман. Сценичното действие е организирано около пространното интервю, което тя дава на екип от журналисти, узурпирали дома й в Норвегия. Представлението е амалгама между внушителното живо присъствие на Буковска, на която това е дебютният моноспектакъл, и видео, което в случая не е изкуствено „присадено” към него, както често сме свидетели. Що се отнася до „добавената стойност”, става дума за няколко едноминутни епизода, които зрителите при подаден светлинен сигнал могат да проследят на личните си смартфони. Потопени в спомените на известната актриса, и те на свой ред осъществяват пътуване през времето. И тъкмо видеото, а не постоянната смяна на декора визуализира всяко ново място, където се пренася действието. Пред очите на публиката оживява островът, който Лив и Бергман често посещават. Или пък къщата на любимата й баба със стария скрин, чиито чекмеджета в най-буквалния смисъл преливат от вълнуващи тайни. Нещо повече – на сцената сякаш се „заснема” всичко, което става в главата на героинята. „Най-лошото е, че човек не може да си поприказва с наградите и отличията” – откровена е Лив Улман. В изповедта й се засяга темата за „звездната” самота, на която популярната личност често е обречена; за постоянното отлагане на онова, което би я направило истински щастлива, стига да не се налага да поставя кариерата над нуждите и очакванията на любимите си хора. Още по-висок е емоционалният градус, когато заговаря за труда и успехите на мъжете, радващи се на по-висока оценка от обществото само защото са мъже: „Чувствам, че за да бъда уважавана, аз трябва да правя палачинки”. Но тъй като героинята е преди всичко актриса, а после жена и майка, най-вълнуващо за зрителя е от извора да научи как един артист се променя на сцената, докато се превъплъщава в чужди образи.

Официалната премиера на постановката ще се състои през март в Пловдив.
 

*Реплика на героинята в спектакъла.