Кой е, или по-скоро - кой беше Харви Уайнстийн, осъден вчера за изнасилване?

През 2012 г. Мерил Стрийп го нарече в речта си на "Златните глобуси" "бог". По онова време статутът му в Холивуд наистина бе близо до божественото. През последните 25 години начело на компаниите "Мирамакс" и "Уайнстийн" заедно с брат си Боб той стои зад многобройни кинопродукции, отличени с 81 награди "Оскар", сред които пет - за най-добър филм. Персонално е отличен с най-престижната кинонаграда като продуцент на "Влюбеният Шекспир" (1999). В портфолиото му са още "Криминале", "Английският пациент", "Добрият Уил Хънтинг", "Малена", "Бандите на Ню Йорк", "Писък", "Шоколад", "Убий Бил", "Авиаторът", "Артистът", "Джанго без окови" и т.н., и т.н. - без съмнение човек, оставил незаличима следа в седмото изкуство, а освен това и баща на пет деца.

Пет години по-късно влиятелният холивудски продуцент Джефри Каценбърг назова колегата си "чудовище". Каценбърг за кратко е началник на Уайнстийн, след като "Дисни" купува "Мирамакс" през 1993 г. Това се случва през есента на 2017-а, когато Уайнстийн е опозорен от валящите като дъжд разкрития, че през годините си като важна клечка в Холивуд той е тормозил сексуално множество жени. Потърпевшите са били десетки и сред тях са звезди като Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Мира Сорвино и Ашли Джъд. 

За миналото на прочутия продуцент не се знае много. Роден е на 19 март 1952 г. в еврейско семейство от нюйоркския квартал Куинс. Баща му Макс Уайнстийн е шлифовчик на диаманти; майка му Мириам - навярно домакиня. След гимназията завършва университета в Бъфало. От малки той и брат му Боб са омагьосани от киното и желаят да са част от филмовата индустрия, но дебюта си в шоубизнеса правят като продуценти на концерти: в град Бъфало през 70-те, заедно с някой си свой приятел на име Корки Бъргър. Компанията им се казвала Harvey & Corky Productions. 

С парите, спечелени от концертите, двамата братя (Корки отпада някъде по трасето) създават филмовата компания "Мирамакс" - от Мириам и Макс, имената на родителите им. Първоначално младите продуценти се ориентират към концертни записи на филми, като например Rockshow на Пол Макартни. В началото на 80-те "Мирамакс" придобива правата върху два британски филма, заснети за организацията "Амнести интернешънъл". В сътрудничество с продуцента на филмите Мартин Люис, братята Уайнстийн ги преработват в един, по вкуса на американския зрител, и през 1982 г. вече имат първия си хит - The Secret Policeman's Other Ball. Филмът генерира сериозни приходи и внимание за "Амнести интернешънъл", а Харви Уайнстийн остава свързан с благотворителните каузи чак до упадъка на звездната си кариера. 

През 1989 г. със "Секс, лъжи и видео" на 26-годишния Стивън Содърбърг, спечелил "Златна палма" в Кан, "Мирамакс" става най-успешното независимо студио в Америка. Пътят от там е само нагоре, въпреки че двата европейски филма, които Уайнстийн издават в същата година - "Ела! Завържи ме" на Педро Алмодовар и "Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник" на Питър Грийнауей получават рейтинг "Х" и са спрени от широко разпространение в САЩ. Това води до дело на братята срещу американската комисия по категоризация. Искът е отхвърлен, но само два месеца по-късно се появява категорията NC-17: хем за възрастни, хем не съвсем. Това е първата голяма победа на Уайнстийн.

След успеха на "Играчка плачка" през 1993-а "Дисни" предлага на "Мирамакс" сделка срещу $80 млн. Братята евреи приемат, но срещу гаранция, че ще останат начело на своята компания и ще вземат творческите решения, макар и под шапката на гиганта. Така и става, а само година по-късно избухва първият им огромен хит - "Криминале" на Куентин Тарантино. Той е номиниран за най-добър филм през 1995-а, но "Оскар" печели "Форест Гъмп". Първата голяма победа идва с "Английският пациент", който грабва 9 академични награди, включително в най-важната категория. Следват "Добрият Уил Хънтинг", "Влюбеният Шекспир".... Като превъртим лентата назад, някъде по това време започват и похожденията на Харви Уайнстийн срещу актрисите. 

През 2004 г. Харви се разделя с първата си съпруга Ева Чилтън след 17-годишен брак. През 2005-а двамата братя напускат "Мирамакс", за да основат отново своя независима продуцентска компания, този път носеща тяхното име. The Weinstein Company подкрепят режисьорите Куентин Тарантино, Робърт Родригес и други ортаци на Боб и Харви от годините в "Мирамакс". Филмовите успехи не спират, но и скандалите зачестяват. През 2011-а Майкъл Мур завежда иск, според който е ощетен с 2.7 милиона от приходите на своя документален хит "9/11 по Фаренхайт". Уредено е извънсъдебно споразумение и устатият документалист млъква. 

За Харви Уайнстийн обаче хората говорят. Той е лицето на компанията; по церемонии, партита, конференции, фестивали брат му рядко се появява; винаги баткото е в кадър, неизменно заобиколен от красиви жени. Но Харви е също и избухлив, агресивен и безскрупулен.

Творчески сблъсъци с него имат японският режисьор Хаяо Миязаки, който му изпраща самурайски меч преди премиерата на "Принцеса Мононоке" (напомняйки за монтажните своеволия на Уайнстийн спрямо азиатските филми) и Филип Нойс, режисьор на "Тихият американец" с Майкъл Кейн, който продуцентът едва не спира от екран заради 11 септември. Статия в "Нюзуик" от 2008 г. критикува Уайнстийн за кавгите с режисьора Сидни Полак, който е на смъртно легло преди премиерата на "Четецът". В отговор продуцентът казва, че ще даде 1 млн. долара за благотворителност, ако обвинението бъде доказано. Тогава журналистката Ники Финке публикува имейл от продуцента Скот Рудин, съобщаващ, че Уайнстийн е "тормозил" вдовицата на Антъни Мингеля и Полак, докато близките на Полак не са го помолили да престане. 

В същото време Уайнстийн, обвинен в различни видове сексуални престъпления - от поява гол, само по халат пред актрисите, до изнасилването, за което вече е осъден, не е бил сам. В това са убедени негови колеги. Според Каценбърг "той не е бил хищник единак" в сексуалните нападения срещу жени. "Сто процента сигурен съм, че Харви Уейнстейн не е бил сам в това. Проблемът е, че има глутница вълци; той не е солов изпълнител в това, което е вършил. Точно с това трябва да открием как да се справим", обобщава продуцентът пред "Уолстрийт Джърнъл". 

За "публичната тайна" свидетелства и Скот Розенбърг, сценарист и продуцент на хитове като "Да изчезнеш за 60 секунди", "Въздушен конвой" и "Момичета от класа", работил рамо до рамо с Уайнстийн в златните години на "Мирамакс". Розенбърг признава, че всички са знаели, но Харви е бил тяхната "златна гъска", а никой не искал тя да спре да снася яйца - във вид на "Оскари", милиони, фестивални партита, пирове за "Златен глобус", частни самолети, задгранични командировки, и не на последно място - творческа атмосфера, в която всички се чувствали като едно "филмово семейство".

Той обаче е кажи-речи единственият мъж, работил с Харви и признал това. Звезди като Бен Афлек, Мат Деймън и Джордж Клуни отрекохат да са знаели за похожденията му. Отрече и Мерил Стрийп, въпреки че нарича постъпките му "непростими". Скандалът стигна и до американската политическа сцена, тъй като Харви Уайнстийн бе сред най-щедрите спонсори на Демократическата партия. Както отбелязва "Уолстрийт джърнъл", при администрацията на Обама той е гостувал 13 пъти в Белия дом. Между 1990 и 2016 г. продуцентът е събрал пожертвования на обща сума около 1.5 милиона долара, включително за нуждите на предизборната кампания на бившата кандидатка за президент на САЩ. 

Падението на Уайнстийн днес е пълно. Той е осъден по няколко тежки обвинения и го очакват до 25 години затвор. Преди това е изхвърлен от собствената си компания, изключен от Американската и Британската академия, изоставен от втората си съпруга Джорджина Чапман. В края на 2019 г. беше осъден и да плати 25 милиона долара по колективния иск на 30 жени - актриси и бивши служителки в неговата компания.

Простъпките на Харви Уайнстийн отвориха пътя за по-широк дебат за отношението към жените в развлекателната индустрия, третирането им като сексуални обекти - както и кои са другите възможни "чудовища".