Изложба-инсталация на Андрей Врабчев бе открита в столичната галерия Port A в Европейската нощ на музеите. Под името „Мемориал - класически проект в съвременното изкуство“ скулпторът продължава силната си серия от произведения с политически заряд от последните три години - и се завръща 2000 години назад, към някои практики в монументалното изкуство, популярни в Римската империя. 

През март 2018 г. Врабчев показа в „Райко Алексиев“ паметник на жертвите на комунизма - като купчина от човешки тела, подредени в няколко слоя и плътно притиснати едно в друго, като минали през преса в автоморга - човешки отпадъци. 

Първата публична изява на скулптора през 2019-а бе на 1 април. Той почете Деня на лъжата като остави за малко на площад „Гарибалди“ интерактивен, внушителен на вид, но иначе доста лек паметник на Бойко Борисов - говорящ и със светещи очи — колкото да ни припомни, че героите на нашето време ще бъдат паметниците на бъдещето. 

Половин година по-късно с инсталация, включваща фонтан от кръв в езерцето в Докторската градина и озаглавена „Честит празник 9.IX. 1944 г., неблагодарници” или Кървава баня, Врабчев отбеляза черния ден в българската история — докато само на стотина метра по-надолу по ул. Шипка други хора празнуваха „светлата дата“. Врабчев завърши годината в дните преди Коледа, като върна за кратко мумията на комунизма на мястото на мавзолея (в което нямаше нищо коледно).

Новата изложба представлява един цялостен проект, въпреки че се състои от седем отделни скулптури - шест глави-портрети на политици (Ангела Меркел, Емануел Макрон, Владимир Путин, Доналд Тръмп, Тереза Мей и Бойко Борисов) и една цяла фигура в римска тога без глава. Този от тях чиято глава се постави върху фигурата, става императорът. И неговата глава много лесно може бъде сменена. 

Вдъхновението идва от практиката в древния Рим да се поставят безглави владетелски статуи  (torso togato), които позволявали бърза и лесна актуализация на портрета при смяна на императора, чрез поставяне на нова глава на място старата. По това време статуите са били използвани не само за възхвала, но и за информиране на поданиците за това кой е на власт, която често траела кратко.

Главата на Бойко Борисов в изложбата вече сме я виждали - на 1 април миналата година. Тя е първата, направил за този проект, но преди завършването на останалите имаше шанса да получи самостоятелна роля в „Паметник от бъдещето“ - име, което се оказа вярно и в буквалния смисъл. Има само две разлики - сега очите не са светещи, я ушите ѝ са неестествено издължени, като на Буда.

Идеята е, че символът на властта — това, което не се сменя, нито се променя, е самата власт – а личността, която притежава тази власт, не е от толкова голямо значение“, каза Андрей Врабчев, докато покачен на малка стълба маха високопоставената глава на Борисов за да постави тази на Макрон. Реалните торсове на двамата политици са доста различни, но това не прави впечатление.  

„Тази работа ще стане много по-интересна, когато личностите, които съм включил, паднат от власт и бъдат позабравени - казва авторът. - Ето Тереза Мей вече е тръгнала, а и Борисов изглежда е напът“. В отговор на предположението ми, че накрая ще остане само Путин, Врабчев обяснява, че има три неща, които човек не може да си избира - родителите, кога да умре и президент на Русия“. 

Изложбата ще бъде отворена до 30 ноември.