Режисьор: Димитър Илиев

Участват: Петър Петров и Румен Драганов

С техниките на достойното оцеляване, включващи мнима смърт, забавлява зрителите комедията „Сладка смърт” по едноименната пиеса на хърватския драматург Мате Матиш. Премиерата на спектакъла, с който младият актьор Димитър Илиев дебютира като режисьор, се състоя наскоро в театър „Възраждане”.

Историята се завърта около двама мъже, родом от Хърватия, понастоящем емигранти в Германия, които след падането на комунистическия режим търсят начини да се завърнат в отечеството си. Грандиозният план на Цинцо е да се прибере у дома в ковчег, та да намаже "посмъртно" от тлъстата немска пенсия, която по закон ще отпуснат на овдовялата му съпруга. С въжделения да види отново красивата си жена е преизпълен и приятелят му Маринко – епилептик, работещ в строителството. Още по-абсурдна е ситуацията заради обстоятелството, че всичко около транспортирането на "трупа" започва не кога да е, а на Разпети петък, и приключва на Възкресение Христово.

Ролите са поверени на талантливите Петър Петров и Румен Драганов – и двамата възпитаници на Маргарита Младенова. Акцент в "погребалната" сценография, дело на Елис Вели, разбира се, е ковчегът. Въпросният, оказва се, не е по мярката на "клиента" и този подозрителен факт се явява завръзката на пиесата. Типично по балкански, преди "отпътуване" героите приспособяват ковчега в софра, за да се подкрепят (също по нашенски) с малко хляб и колбаси. Или както гласи рефренът на спектакъла: "Щом горчив е животът, сладка е смъртта".

По думите на Димитър Илиев той се е спрял тъкмо на този текст, защото проблемът с емиграцията го засяга лично, както впрочем и останалите от екипа. Вълнува го темата за "бягащия човек", който всъщност иска нещо много просто – да води сносен живот и да си подсигури старините.

Неотдавна Катя Петрова реализира на сцената на театър „София” пиесата „Емигрантски рай” на Димитър Динев, който, преди да направи пробив като емигрант в Австрия, работи какво ли не, включително продава кренвирши. В най-голяма степен общото между двете постановки е, че говорят с оптимизъм за жизнеустойчивостта на балканеца, пребиваващ на чужда земя. И още нещо – героите и в едната, и в другата пиеса отдавна са осъзнали, че "без приятелство тоя свят е само за плазмодии". За да се внуши контрастът между студенината на западния човек и трудната за проумяване свръхемоционална природа на балканеца, значима роля е отредена на музиката. В случая тя е дело на композиторите Радослав Шуранов и Стефан Филипов.

Следващото представление се играе на 19 юли.