Спряха ми делото, защото не била платена държавна такса. Възможно ли е това? Какъв е редът за тези такси?
Ч.Х., София

"По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда." Това е записано в чл.71 от действащия Граждански процесуален кодекс. Пак там е и разпореждането, че когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска.

Всъщност българското законодателство е категорично, че съдебно дело не може да тръгне, без да е платена съответната, предвидена по закон, държавна такса. В крайна сметка, когато се завежда съдебно дело, ищецът трябва да плати държавна такса и да представи квитанция за извършване на плащането. Внасянето на държавната такса пък е условие за придвижване на исковата молба и за даване ход на делото. Държавните такси са определени в Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието. Въпросната тарифа пък се приема от правителството със специално постановление. Там е посочено за какво гражданско дело какви такси се събират. Те могат да бъдат прости или пропорционални. На практика те се плащат върху цената на иска. Според ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 от кодекса размерът на цената на иска за парични вземания е търсената сума. По искове за собственост и други вещни права върху имот цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава, то тогава се гледа пазарната цена на вещното право. Цената по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот, то тогава размерите са данъчната оценка, съответно пазарната цена. По искове за съществуване или прекратяване на договор за наем цената на иска е наемът за една година. При искове за периодични платежи за определено време тя е сборът на всички платежи, а по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.

По искове, които не са сред посочените, съдът сам определя първоначална цена на иска. Цената на иска се посочва от ищеца. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.

Законът допуска възможност за освобождаване от такси. Така например такива не плащат ищците, които са работници, служители и членове на кооперации. Става дума обаче само по водени от тях искове, произтичащи от трудови правоотношения. Такси не плащат и тези, които завеждат искове за издръжка, не се плащат и по искове, водени от прокурор.
Такси и разноски по производството не се внасят и от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Освобождаването става от председателя на съответния окръжен или районен съд. За целта обаче трябва да се представи молба за освобождаване от държавна такса, както и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта. Съдът може да констатира и други обстоятелства, които да водят до освобождаване. В случай на освобождаване разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.