Какво се прави при акт от КАТ, с който не съм съгласен? Каква е процедурата по обжалване? 

К.Ч., София

Според закона административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Без приложен акт към преписката производство просто няма. Актът по правило се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетели. Съществуват и варианти да има акт, без нарушителят да е наличен, но това са изключения.

Актовете могат да бъдат подписани от извършителя на нарушението, като изрично се отбележат възраженията. Може например да се подпише и да се впише, че ще има възражения в срок. Дори и това да не е сторено обаче, подписът в този случай не е признание за вина и не потвърждава написаното в акта. Съответният човек пак след това може да възрази и да обжалва акта. Възможно е човекът дори да не подпише самия акт на място. В такъв случай отказът му се удостоверява с подписа на свидетел.

В случая с КАТ - обичайно полицаите са двама и единият е актосъставител, а другият - свидетел. От една страна, неподписването не е пречка за възражение и обжалване. От друга, трябва да се знае, че неподписването не спира процедурата по налагане на наказанието.

Възраженията срещу акта и изложеното в него може да се напишат в тридневен срок от съставянето му. Това се прави до съответния началник на КАТ. Именно той е наказващият орган, който разглежда възраженията и може да отмени акта или пък да го потвърди. Второто се прави много по-често.

Това потвърждение намира материален израз в издаването на наказателно постановление. Самото постановление може да се обжалва пред съда в седемдневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал. Жалбата се праща до районния съд по местоизвършване на твърдяното от полицията нарушение. Необжалваните наказателни постановления подлежат на изпълнение. Но ако е обжалвано в срок, тогава съдът има право да отмени наказанието, да го намали, да го потвърди, но не може в никакъв случай да го увеличи.

Цялата процедура по тази тема се движи по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В ЗАНН има дори и специален раздел, озаглавен "Обжалване на наказателни постановления". 

Законът изрично иска в жалбата да се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава. Това означава, че в нея трябва да бъде описано както какво се иска (примерно отмяна или пък намаляване размера на глобата), така и да се посочи всичко, което се счита за незаконосъобразно или несправедливо. Необходимо е накрая да се опишат и доказателствата. В седемдневен срок от получаване на жалбата наказващият орган е длъжен да я изпрати заедно с цялата преписка на съответния районен съд. Този орган от своя страна в съпроводителното писмо е длъжен да посочи доказателствата в подкрепа на обжалваното постановление.

Важно е да се знае, че жалбата пред съда спира изпълнението на постановлението. Това означава, че глобата не може да бъде събирана, включително и принудително, преди да се произнесе съдът.