Медия без
политическа реклама

Наследник със запазена част няма права при договор за издръжка и гледане

Снимка: Архив

Мога ли да претендирам за запазена част от наследството, ако имот е даден срещу договор за издръжка и гледане на друг човек?

Т.И., София

За да се стигне до отговорите на конкретните въпроси, то на първо място трябва да се види природата на договора за издръжка и гледане. Определено той е сред едни от най-сключваните през последните години и е много разпространен способ за придобиване на един или друг имот. Обичайно чрез този договор родители прехвърлят имоти на някое от децата или пък дядо и баба правят това спрямо внуци. Нерядко това правят и самотни възрастни хора, които искат някой да се грижи за тях до смъртта им. 
Необходимо е да се подчертае изрично, че този договор не е дарение. Това е важно, защото той често се сключва с тази идея и въобще няма за цел лицето, на което се прехвърля имотът, да се грижи за този, който му го прехвърля. Този договор на практика се подчинява на основните правила за продажба по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), макар и с някои различия. Най-малкото тук не се осъществява истинска покупко-продажба. Договорът обаче е възмезден, което веднага го отличава от дарението. И макар и да не се дават пари, имотът се прехвърля срещу насрещно задължение - "издръжка и гледане".

На следващото място трябва да се посочи, че според Закона за наследството (ЗН) всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Направена е обаче уговорката, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Това означава, че не може по никакъв начин да се завещава имущество или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители, съпруг. Същото в пълна степен се отнася и до даренията. Чл. 28 от ЗН пък изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - включително чрез дарение или пък чрез завещание. 
След смъртта на наследодателя - завещател или дарител, дава право на всеки, който е бил лишен от запазената си част на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част". 

След като се изясни какво представлява договорът за издръжка, какво е запазената част от наследството, то може ясно да се каже: Наследник по закон, който има призната от закона запазена част от наследството, не може да претендира, че тя му е накърнена, когато даден имот е прехвърлен чрез договор за издръжка и гледане. Имотът си е на лицето, на което е прехвърлен.

Така например, ако има две деца и имотът се прехвърли на едното, другото не може да претендира след смъртта на родителите, че има запазена част. То може да твърди, че има някакъв порок в договора - например, че другото дете не се е грижело и не е давало издръжка. Но не и да твърди, че има запазана част от наследството, респективно от съответния имот.