Кога и по какви причини може да се развали вече сключен договор?
М.П, София

 

Според Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)  "договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях".  Пак там изрично е записано, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора "доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави". Иначе договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.

Това са само част от общите правила, на които се подчиняват договорите. ЗЗД предвижда обаче и специални норми, които показват случаи на недействителност на договорите. От тях става ясно, че договорите може да са нищожни и унищожаеми.

Според чл. 26 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда.

Законът определя, че грешката в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне. В този случай страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

Измамата пък е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Когато измамата идва от трето лице, то тогава измамената страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея.

Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.

Иначе унищожаем е и договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди нея е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.

Унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Съдът може да унищожи такъв договор изцяло или само за в бъдеще. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. Тук правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването.