Какво се прави, за да не се разпилее едно наследство, ако има спорове по него?

А.Е., София

Няма спор, че ако има нещо, което в правния мир да поражда винаги много скандали, неясноти и проблеми, то със сигурност е наследството и наследяването. И всички те започват веднага след откриването на наследството. Според чл.1 на Закона за наследството (ЗН) то "се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия". След това законът определя кой, какво, колко и как наследява, кой е недостоен за наследяване и кой е наследник по закон и т.н.

Докато обаче се стигне до всичко това, Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предвижда едно специално охранително производство, което има за цел да съхрани, да запази наследството. Законодателят го е нарекъл производство по открито наследство.

То има за цел и се използва именно за запазване на имуществото на починалия с оглед интересите на неговите наследници и кредитори чрез извършване на запечатване, опис, оценка. Стотици са хипотезите, по които може да бъде предизвикано подобно производство - някой от наследниците ползва имот без знанието на останалите, или пък друг изнася вещи от жилището на наследодателя, или просто защото наследниците ги няма в момента, или защото наследодателят не е оставил наследници и в неговите права и задължения ще встъпи държавата или общината и т.н, и т.н.
Както става ясно и от самото му наименование, това производство може да започне от самото откриване на наследството. От този момент може да се поиска и запечатването. Необходимо е да се знае, че имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото. Това означава, че ако се открива наследство в София, то трябва да се иска от Софийския районен съд. Ако наследството се открива в София, но примерно наследствен имот се намира в Пловдив, то тогава може да се иска и от пловдивския районен съд.
Районният съд пък може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването. По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител.
Законът изрично определя - чл.554 от ГПК, кой е упълномощен да иска запечатване. Това е всеки, който претендира, че има право на наследство. Може да го прави и кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия. Когато пък има отсъстващи наследници, то това може да правят прокурорът и кметът на общината, района или кметството.
Ако районния съдия удовлетвори искането, то той може да възложи извършването на запечатването на държавния или частния съдебен изпълнител.
За запечатването задължително се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. и кратко описание на незапечатаните предмети. Този протокол се подписва от длъжностното лице и присъствуващите страни.
Законът определя, че всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото. Последните две действия са възложени също на районния съдия, който отново може да ползва държавен или частен съдебен изпълнител. В протокола за описа се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите пък може да бъде назначено вещо лице. При описа се допускат до присъствие наследниците на починалия и кредиторите. Законът позволя да се прави опис дори без да е направено запечатване. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, те се предават за пазене на трето лице. Това може да бъде съдебен изпълнител, адвокат, нотариус, доверено лице.