Мога ли да се оплача от бавно разглеждане на дело?

В.С., София

"Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд". Това е записано в чл. 7 на действащия закон за съдебната власт. За съжаление обаче има немалко случаи, в които този "разумен срок" определено е твърде разтегливо понятие. До степен, в която страни в съдебни процеси умират, преди да видят съдебно решение, а пък други с години са обект на разследване и носят етикет, заради който не могат да намерят например работа, нищо че съществува презумпция за невиновност. България години наред бе съдена, и то много често, именно за бавно правораздаване в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Основно заради това бе направен опит през 2012 г. с промени в закона за съдебната власт (ЗСВ) да бъде въведен механизъм, при който всеки да може и в България да се оплаква от това и съответно да получава някакво обезщетение.

Затова и в ЗСВ бе създадена и специална Глава трета "а", озаглавена "разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок". Изрично е посочено, че по този ред се "разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок". Тези заявления могат да бъдат подавани само от граждани и ЮЛ, които са страни по приключени граждански, административни и наказателни производства. Те може да са и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.
Веднага след това е посочено, че "по реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв". Иначе казано, по този ред не може да се получи по-голяма сума като обезщетение независимо колко и какво е забавянето.
Заявленията се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт. То се дава чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, но иначе се адресира до министъра на правосъдието. Законът изрично определя, че за заявленията се създава отделен регистър, който се публикува на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
На тази страница - http://www.inspectoratvss.bg/bg/page/67, има информационна система за Електронно подаване на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Там има и образци на документи, необходими при подаване на заявление на хартиен носител, включително образец на заявление и декларация. Става дума за прилагане на декларация, че съответният човек или фирма не са правили искане за обезщетение за същото нарушение и обезщетение не му е изплатено по друг ред. Важно е да се знае, че не се дължи такса за разглеждане на заявления. След вкарването на заявлението в Инспектората към ВСС специализирано звено го проверява.

Ако правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, то тогава министърът на правосъдието или упълномощено от него лице определя размер на обезщетението. Заедно с това той предлага сключване на споразумение със заявителя. Ако всичко е наред, обезщетенията се изплащат въз основа на сключеното споразумение.

Важно е да се отбележи, че лицата, получили обезщетение по реда на тази глава, не могат да търсят обезщетение на същото основание по съдебен ред.