Медия без
политическа реклама

КОНСУЛТ

Договорът за изпитване има правилата на редовно трудово споразумение

Снимка: Архив

Има ли разлики между договора за изпитване и нормалния трудов договор?

Ф.Т., София

 

В Кодекса на труда (КТ) има текстове за договорите за изпитване, които вече се ползват масово от работодателите. Всъщност те са основно именно в тяхна полза. Този тип договори имат понякога все пак и предимства и за работниците и служителите - за да видят дали работата им харесва, дали им допада среда, колеги. Законът дава право и на тях да искат такива срочни договори. 

В крайна сметка в чл. 70 от КТ е записано, че "когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца". В този договор със срок за изпитване задължително се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Иначе веднага трябва да се отговори, че през време на изпитването страните имат всички права и задължения, както при окончателен трудов договор, като при безсрочно споразумение. Това важи за заплащане, правила, дисциплина, работно време и т.н. 

Срокът за изпитване не може да е повече от 6 месеца, но пък може да е по-малко. В този срок обаче не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законноустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът, пише в КТ. Това може да бъде например проблем със здравето. 

Законът обаче е изричен, че за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Не може един работник да бъде назначен на договор за изпитване, после да изтече този срок и работодателят да сключи отново договор за изпитване. Освен това трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само при първоначално постъпване на работника или служителя на работа. Ако вече е с безсрочен договор, не може работник да бъде поставян тепърва на договор за изпитване. 

Според чл.71 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Това означава, че съответният работник или служител просто може да бъде уведомен един ден, че вече е освободен. Ако обаче например договорът за изпитване е двумесечен, то след изтичането на този срок, ако не бъде прекратен, то тогава той се смята за окончателно сключен.

Освен договори за изпитване КТ познава и т.нар. срочни договори.  Последните са различни и се сключват за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, ако и доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Те може да се сключат до завършване на определена работа, за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Пак срочни договори може да се използват и за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс, както и за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган. 

КТ е изричен, че работници и служители по такъв срочен трудов договор имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Според чл. 69 от КТ трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.