Медия без
политическа реклама

Брачен договор може да се подпише и след вече сключен брак

Имам вече сключен брак. Мога ли да поискам брачен договор при тази ситуация или той важи само ако е подписан преди брака?

Ф.Е., София

 

Според Семейния кодекс (СК) режимите на имуществените отношения между съпрузите са законов режим на общност, законов режим на разделност, договорен режим. Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени. Тук става дума за известната от много години насам съпружеска имуществена общност.

Вторият е режим на разделност. При него всички права, придобити от съпруг през време на брака, стават негово лично притежание.

Третият е именно договорният режим. Точно при него става дума за брачния договор. Според чл. 37, ал. 1 от СК "встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор". Изрично е посочено, че такъв договор могат да сключат само дееспособни лица - това означава да са навършили 18 години и да не са под ограничение.

Законодателят изрично е посочил, че брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака. Често този договор е наричан предбрачен, но както става ясно от СК, то той може да се сключи и от хора, които от години са сключили брак. Просто се минава от единия режим в другия.  Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и се регистрира в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.

Тя обаче е свързана само с имуществените отношение. Защото още тук и веднага трябва да се каже, че по правило брачният договор - без значение дали е преди брака или по време на него, може да съдържа уговорки единствено относно имуществени отношения между страните. Сред тях са например правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака, както и на притежаваното от тях имущество преди брака. В договора може да се уредят начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище, участието на страните в разходите и задълженията, както и имуществените последици при развод. Пак в него може да се уреди и издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод, както и издръжката на децата от брака. В договора може изрично да се запише колко пари месечно се задължава да дава мъжът на жена си или обратното. Може да бъдат уточнени и начините на разпореждане с апартаменти, коли и пари.

В договора в никакъв случай обаче не може да се уреждат личните отношения между съпрузите или пък между родители и деца. Не може например да се записва какви подаръци и кога да се правят или да речем, да се определя, че родителите на някой от съпрузите може или не може да им идват на гости. Всъщност тези неща могат и да се запишат, но просто при спор никой и нито един съд не би ги приел за валидни и действащи.

В брачния договор не може да се решава например и при кого от двамата съпрузи да останат децата. Изрично е определено, че брачният договор не може да съдържа и разпореждания за случай на смърт. Това ограничение не важи единствено за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. Необходимо е да се знае, че "за неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност", т.е. ще действат правилата за съпружеската имуществена общност (СИО).

Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. 

 

Още по темата