Медия без
политическа реклама

Платено съобщение

Защо Европа на отечествата

В първия материал, посветен на изборите за Европейски парламент, споменах възможните варианти на развитие на ЕС. Аргументирах се защо разпадът на ЕС е крайно нежелателен, сегашният вариант – губещ, а желателните варианти, оценявани преди всичко по критерия ефективност, са Европа на отечествата и Европейска федерация, наричана условно Съединени европейски щати (СЕЩ). В същия материал бе доказано защо вариантът СЕЩ е невъзможен на сегашния етап: от проведените социологически проучвания е видно, че населението в редица страни членки не желае подобно развитие.

Сега ще се опитам да аргументирам защо Европа на отечествата (ЕО) е добър вариант.

  1. ЕО отговаря на основните цели, заради които бе създаден ЕС – следвоенно възстановяване и невъзможност за бъдещи войни в Европа. За осъществяването им бе необходимо само едно – свобода на движението на хора, стоки и капитали. Тоест необходим бе Митнически съюз и снемането на всички визови и валутни ограничения. Всичко това бе налице в ЕС, създаден с договора от Маастрихт през 1991 г., а дори и в предшестващата го формация, наречена Европейска икономическа общност и създадена с Римския договор през 1957 г. Неслучайно това са златните години на ЕС. И няма съмнение, че проблемите започнаха заплашително да растат след въвеждането на сегашния половинчат бюрократичен модел на централизация в някои области, а в други – не, който възникна след влизането в сила на Лисабонския договор през 2009 г.
  1. ЕО е много по-ефективна организация, защото дава на страните членки далеч по-големи свободи в икономическата и политическата сфери, възможност за силни икономически връзки по всички азимути, а и несъмнено – по-голяма медийна свобода. В подкрепа на последното твърдение ще кажа, че комплексно изследване на медийното отразяване на Брекзит в европейските медии показва, че 35% от тях са взели страна, като 78% от последните са били против Брекзит. Изводът е, че медиите в сегашните условия съвсем не са средства за информация и анализ, а институции за пропаганда. 
  1. Икономическа ефективност на ЕО. Икономическата ефективност на ЕС е съвкупност от икономическите ефективности на всички нейни страни членки. Когато има пречки за страните членки, има пречки и за цялостната ефективност. В ЕС има редица регулации и практики, възпрепятстващи свободното развитие на икономиките и влизащи в противоречие с правилата на пазарната икономика. Такива са:
  • селскостопанските квоти и субсидии;
  • бюджетните ограничения, важащи за едни и неважащи за други (напр. Франция), а и напълно забравени в периода на световната финансова криза от 2008 и следващите години;
  • задължителните нива на акцизите (поради тази политика в САЩ цените на бензина в момента е 1.20 лв./л, а на дизела – 1.40), което води до по-ниска ефективност на европейските икономики в сравнение с тази на САЩ;
  • общата валута, чиято употреба облагодетелства най-силните (Германия) и изсмуква национален доход от най-бедните;
  • изискванията за разделяне на определени дейности (напр. производство и дистрибуция на ток), макар в единния си вариант френската EDF да стана най-голямата енергийна компания (utility company) в света;
  • безпринципност при вземане на решения (напр. дерогацията за най-големия замърсител с въглероден двуокис Полша при вземането на решение за прекратяване на субсидиите за ТЕЦ в ЕС).

 В резултат от всичко това виждаме, че ЕС като цяло се развива с далеч по-ниски темпове от основните си конкуренти САЩ и Китай.

  1. Политическо влияние – в момента ЕС е на най-ниското равнище на политическото си влияние, откакто съществува. Той изгуби почти всичките си лостове в Близкия изток, на практика отсъства от Африка и гласът му не се чува особено при решаването на глобалните проблеми. Когато се говори за обща политика при модела на ЕО, веднага се поставя въпросът кой би бил общосъюзният политически орган. Отговорът е: същите като сега – Европейски съвет, събиращ президентите или премиерите на всички страни членки, и Съветът на министрите, събиращ тематично съответните министри.

    5. Военно присъствие. Не може в нашия свят – и в модерния, и в постмодерния – да има субект, претендиращ да бъде Велика сила, който да няма могъща армия. Сегашното положение на ЕС в това отношение е парадокс. Крайно време е ЕС да създаде своя силна войска, която ще е сбор от войските на страните членки. Тази войска би трябвало да бъде организирана по подобие на НАТО, да има общо командване, общи планове, да се изгражда по общи принципи и устави, да провежда общи учения на всички родове войски. Всяка страна ще преценява сама каква да бъде военната й мощ, но въоръженията й следва да бъдат съвместими с тези в другите страни, а личният й състав – обучен по общи методики. Европейската войска трябва да бъде съпоставима по възможности с тези на САЩ, Русия и Китай. Необходимо е и развитието на собствен военнопромишлен комплекс. Същевременно трябва да се прекрати участието в НАТО. Това – искам дебело да подчертая – не означава, че САЩ ще престанат да бъдат основният геополитически партньор на ЕС.

Изводът е, че просто трябва да се върнем към благословената Европа от Маастрихт. И ЕС да заработи в несравнимо по-опростени рамкови форми. Това ще запази нашето многообразие и ще позволи свободното развитие на всяка страна, а значи – и на всички.