Политически нападки, а не аргументи по същество изпъстриха отхвърлянето на ветото, което президентът Румен Радев наложи върху промените в Закона за защита на личните данни, поставящи под държавен надзор медийните публикации. Депутатите на ГЕРБ изместиха вчера фокуса на дебата върху държавния глава и отсъствието на БСП от Народното събрание. Така си спестиха обясненията защо подкрепят законодателство, което поставя медиите под опасност от цензура.

Преди месец, под предлог че прилагат еврорегламента за защита на личните данни (GDPR), управляващите дадоха правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да следи дали "обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно". Комисията ще преценява по 10 критерия, подбрани по неизвестно какви основания, дали медиите са навлезли в частната сфера на дадена личност.

Румен Радев върна точно тези разпоредби за повторно разглеждане с мотива, че създават „свръхрегулация“, която „прикрива законови ограничения на основни конституционни свободи“. От БСП, които дотогава на практика не обръщаха никакво внимание на законопроекта, веднага се обявиха в подкрепа на ветото.

Решението на социалистите да напуснат парламента обаче проработи в полза на ГЕРБ, тъй като вчера се оказа, че няма никой в пленарна зала, който да защити ветото. Депутатите на Бойко Борисов повториха обичайната си теза, че са постигнали баланс в закона между правото на защита на личните данни и правото на изразяване. И предупредиха, че всякаква промяна щяла да доведе до абсолютизиране на едното право за сметка на другото.

„Регламентирането се представя като забрана, а това не е правилно. Регламентирането дава възможност на медиите и журналистите да се ориентират. Ако някой трябва да се притеснява от тези текстове, това са колеги в кавички, които търсят изява в жълтия регистър и които са изкушени да оповестяват лична информация заради самата лична информация”, обяви Диана Саватева - бивша журналистка, преминала в партията на Борисов. Като допълнителен аргумент, че повод за безпокойство нямало, Саватева представи и статистика на КЗЛД, според която имало 15 хиляди подадени жалби към комисията, от които 90 засягали медии, а наложените глоби били само две. Дори и данните да са верни, новите надзорни правомощия на КЗЛД със сигурност ще променят тази картина.

Ветото герберите определиха като „конюнктурно, популистко и без нито един довод". „Търсенето на баланс между правата е онази светлина, която дава възможност, без да страда гражданинът, да получава своята информация. Да наложиш вето на закон, приет без нито един глас против, точно в тази сфера, означава, че или светлината ти пречи, или търсиш конюнктурата и търсиш да бъдеш харесван", разкритикува държавния глава депутатът от ГЕРБ Маноил Манев. Съпартийката му Десислава Атанасова обвини Румен Радев във „висш пилотаж в лицемерие", тъй като се обявявал за защитник на свободното слово, а в същото време членът на правния му съвет Борислав Цеков и номинацията му за Комисията за защита на потребителите Петър Кичашки са глобени за злоупотреба с лични данни на граждани и журналисти. Атанасова поиска оставките и на двамата.

Накрая законовите поправки бяха приети отново със 127 гласа. Само един депутат гласува „против", а четирима се въздържаха.

ЧЕЛЕН ОПИТ 

Лично шефът на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов неотдавна даде пример, че например в случай като този с бившия транспортен министър Ивайло Московски, който качи 3-годишното си дете на мощна моторна шейна и то загина, медиите нямали право да пишат нищо друго освен съболезнования.

ОПРАВДАНИЕ

„Политическата атака на управляващите срещу мен се базира на лъжи. Няма никакво осъждане, защото ние съдим КЗЛД по административен ред“, коментира обвиненията на ГЕРБ Борислав Цеков пред "Фокус". По думите му „никаква последна инстанция не се е произнесла, предстои произнасяне на ВАС“. „В този спор не може да има никакви „присъди“, защото делото е административно. Сиреч не са компютри, а компоти. И не са ни ги пращали, а са ни ги връщали“, допълни Цеков. Той определи като „провокация“ от „недоброжелатели“ нарочното вписване на имената на журналисти и блогъри, за да го„злепоставят“. През 2016 г. журналисти и блогъри сезираха комисията, че ЕГН-тата им са в списък на хората, които са подкрепили инициативен комитет, в който влизаха Цеков и Кичашки и който се бе регистрирал като застъпник в инициирания от Слави Трифонов референдум. „Тези жалби, забележете, бяха общо 6, от общо 4058 граждани, които ни подкрепиха. Две от тях КЗЛД отхвърли, а за другите, без да ни уведомява, без да спазва закона, ни наложи административни глоби“, обясни Цеков. „Нямаме вина и затова потърсихме правата си по съдебен път“, каза той.