Медия без
политическа реклама

Студентите в 6 специалности ще бъдат освободени от такси догодина

Три университета получават намален бюджет за догодина

Илияна Кирилова
Софийският университет ще получи през 2019 г. най-много допълнителни средства от всички вузове - 8 млн. лв. повече в сравнение с 2018 г.

Шест специалности с идентифициран бъдещ недостиг на пазара на труда най-вероятно от догодина ще станат безплатни за студентите. Това съобщи за "Сега" просветният министър Красимир Вълчев по повод новата мярка, целяща да повиши интереса на младите към тези направления. Сред другите новости при университетите за 2019 г. са повече пари за издръжка на обучението, както и повече средства за стипендии.

В проектобюджета за 2019 г. въпросните специалности не са описани конкретно. По думите на министъра обаче безплатни ще станат най-вероятно математика, физически науки, химически науки, религия и теология, енергетика и педагогика на обучението по различни предмети. За освобождаване на студентите във въпросните специалности от такси са предвидени 2 млн. лв., които са предвидени в бюджета на МОН. Бройките не са кой знае колко много - за м.г. например младежите у нас, следващи педагогика на обучението са малко над 1400, тези по математика са едва 166, избралите физически науки - 171, религия - едва 95 души и т.н.

За издръжка на обучението на студентите през 2019 г. са предвидени 39 млн. лв. повече от тази година, или 374 млн. лв. Парите няма да се разпределят по равно на всички вузове, а според оценката за качеството на обучението в съответното висше училище. Общо висшите училища и БАН ще разполагат с бюджет от 551 млн. лв.

Най-много допълнително средства ще получи Софийският университет - неговият бюджет се увеличава от 58 на 66 млн. лв. 7 млн. лв. повече ще има и за Техническия университет-София (от 41 на 48 млн. лв.). На трето място по увеличени средства за издръжка се нарежда Медицинският университет във Варна - за него са планирани около 4 млн. лв. повече (от 20.6 на 24.3 млн. лв.). УНСС ще получи близо 3 млн. лв. към досегашния си бюджет (т.е. общо 24.6 млн. лв.). По около 2 млн. лв. повече са предвидени за още 7 университета. МУ в София ще разполага с 36 млн. лв., Медицинският в Пловдив ще получи 21 млн. лв., а Медицинският в Плевен - 10 млн. лв. Бюджетът на Тракийския ще бъде 21 млн. лв., на Пловдивския - 24 млн. лв., на НСА ще е 16 млн. лв., а на УАСГ - 15 млн. лв. Лесотехническият университет би следвало да разполага с 1.5 млн. лв. повече, с което бюджетът му става 8.7 млн. лв., а Русенският - с 1 млн. лв. отгоре, или 13.6 млн. лв.

При три висши училища има намаление на средствата - Бургаският "Ас. Златаров" (с 99 хил. лв. по-малко, или 4.5 млн. лв.), Стопанската академия в Свищов (539 хил. лв. по-малко,или 4.3 млн. лв.) и УниБИТ (146 хил. лв. по-малко,или 4.2 млн. лв.). За намаление може да се говори и при Българската академия на науките - т.г. тя получи 98 млн. лв. (83 млн. лв. и още 15 млн. лв., извоювани чрез протест), а за 2019 г. са предвидени 94.1 млн. лв.

Три специалности ще бъдат зарадвани с леко увеличена базова издръжка - за един студент по икономика, администрация и управление и туризъм занапред вузовете ще получават на година по 796 лв. вместо сегашния минимум от 693 лв. Целта е да се компенсира намаляването на приема на студенти в тези направления, което ще продължи и занапред.

Допълнителни 2 млн. лв. са планирани и за увеличаване на стипендиите на студентите, в това число и за тези от историческите български диаспори в чужбина, приети в наши държавни вузове. За периода 2019-2021 г. са заложени и по 3 млн. лв. годишно за допълнителни стипендии на докторантите, които ще бъдат предоставяни съгласно приетия през 2018 г. диференциран подход, зависещ от интензивността на научната им дейност.

ОБХВАТ

Ако през 2018 г. средно приравненият брой студенти е бил 153 495 души, през 2019 г. броят им е планиран на 150 179, т.е. намалението ще е с 3316 бройки, става ясно от проекта на държавния бюджет. През 2019 г. се очаква още относителният дял на средствата за издръжка на обучението, формиран на базата на качеството на обучението и съответствието му с потребностите на трудовия пазар, да нарасне до 55.46%. (от 2.28% през 2011 г.).