На фона на постоянните протести на столичани срещу презастрояването, огромните проблеми с липса на паркинги, задръствания и др. на бял свят се появява нов доклад, според който София може да се разраства още в сегашните си граници. Проучването е на близката до Столичната община инициатива „Визия за София”, която изготвя доклади във връзка с евентуалното приемане на нов Общ устройствен план на града (ОУП).

Най-подходящи за допълнително заселване са два района на „Младост” и още два други жилищни комплекса, смятат от организацията. „Данните за съществуващите жилищни сгради показват, че към настоящия момент най-голям поемен капацитет за жители имат съществуващите жилищни сгради в кварталите „Младост 1", „Овча купел 2", „Младост 3" и „Стрелбище”. От крайградските райони с най-голям капацитет са съответно Банкя, Владая, Нови Искър-кв.Курило и Бистрица”, се казва в материала.

Ако се приеме 30 кв. м като подходяща площ за обитаване от един човек, населението на София може да набъбне от 1 325 429 жители (данни на НСИ за 2017 г.) до 1 460 102  жители, изчисляват от екипа. Ако площта се увеличи на 35 кв. м, броят пада на 1 210 729 жители, а при 40 кв. м – до 1 059 383 души. Близо 90% от поемния жилищен капацитет се намира в границите на София-град.

При усвояване на всички незастроени имоти, отредени за жилищни нужди, като от тях са използвани само тези, които попадат в зоните от ОУП, отредени за или допускащи жилищно застрояване, Столичната община може да поеме още 937 680 жители при 30 кв. м на човек, 803 723  жители при 35 кв. м на човек и 703 260 жители при 40 кв. м на човек. Най-голям процент от незастроените имоти за жилищни нужди попадат в жилищни устройствени зони – 77.3 на сто. Съответно 21.2 на сто попада в смесено многофункционални (с жилищни сгради, безвредни производства, спорт, атракции), а 1.5% са в централната зона.

Крайните резултати на изследването показват, че при 30 кв. м на жител територията на Столичната община може да поеме близо 2.5 млн. жители, от които близо 1 млн. нови, обобщават от „Визия за София”. „Дали това някога ще стане реалност, зависи не толкова от това какво предвижда ОУП, а от демографските и икономическите тенденции на местно, национално, а дори и международно ниво. Въпреки това дори сегашната ситуация показва, че изграждането на нова публична инфраструктура (улици, канализация, паркове, училища и т.н.) изостава спрямо темпа на строителство и запълване на капацитета от нови жители. Резултатите от изследването дават основа за анализ на показателите в настоящия ОУП и по-нататъшно търсене на отговор на въпроса дали не е редно те да бъдат променени при евентуалната актуализация на този ключов за града план”, е основният извод в проучването.

АНОМАЛИЯ

Близо 4 на сто от жилищните сгради в София са построени в зони, в които не би трябвало да има такива. Сградите за живеене в столицата са общо 77 314, от които 2983 са в райони за транспортна инфраструктура, в терени за озеляняване, за спорт и атракции и т.н. Според проучването само 7 жилищни сгради са построени в зони за природна защита, а 594 са построените жилищни сгради в промишлени зони.