Депутатите одобриха днес поправки в Наказателния кодекс на първо четене, с които намалиха наказанията за глоба и клевета. Промените бяха провокирани от редица осъдителни решения срещу България в Европейския съд по правата на човека, с които са били установени нарушения на свободата на изразяване на мнения.

В мотивите към законопроекта са цитирани конкретно дела, заведени пред Европейския съд от български журналисти. У нас те са били осъдени за клевета заради свои статии, в които са отразили скандал с деца, приети в елитни гимназии в Бургас без изпит. Европейският съд е преценил, че наложените на журналистите санкции са били непропорционални.

Сега обида се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а клеветата – от 3000 до 7000 лв. Със законовите промени минималните прагове отпадат. Също така, намалят се санкциите за обида и клевета на длъжностно лице или представител на обществеността – долният праг за обида пада от 3000 на 500 лв, а за клевета – от 5000 на 1000 лв.

Парламентът гласува и друга група промени в кодекса, с които се утежняват наказанията за редица престъпления по расистки или ксенофобски подбуди – отвличане, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, и др. Предвижда се наказателна отговорност и за публично оправдаване или отричане на престъпления, извършено по начин, който може да подбуди към омраза или насилие срещу етнически, религиозни, расови и др. групи.

По законопроектите се проведе дълъг дебат заради „Възраждане“, която отхвърли и двата. Депутатът от партията Петър Петров директно окачестви промените по първия проект като „глупост“, защото според него се позволява безнаказано да се обиждат полицаи и други органи на властта. Съпартиецът му Цончо Ганев пък се оплака, че така се дава свобода на „медийната машина, която оплюва и обругава „Възраждане““, и даже назова от трибуната името на конкретен журналист. А водачът на националистите Костадин Костадинов се впусна в дълги размишления за обидните названия към различните раси – обясни, че такива хора у нас са „пренебрежително малцинство и са всички до един имигранти“, а българите „принадлежим към различни клонове и подклонове на европеидната раса“. „Иначе казано, няма как да има такива престъпления“, заключи Костадинов.

Надежда Йорданова – депутат от ДБ и бивш правосъден министър, изтъкна, че българските данъкоплатци са принудени непрекъснато да плащат – до милион на година, защото страната ни не може да приложи адекватно европейските стандарти за правата на човека и основните свободи. Проектът, засягащ обидата и клеветата, не развързва ръцете на журналистите да клеветят публичните личности, а позволява на съда да направи по-добра преценка при такива дела, изтъкна Йорданова. А вторият проект дава по-добри възможности за противодействие на престъпления по расистки и ксенофобски подбуди.

Настоящият правосъден министър Крум Зарков също напомни за десетките осъдителни дела срещу България, при това по силата на международни конвенции, които ние сами сме ратифицирали. „Няма ненаказуемост. Такова нещо няма! Това, което променяме, е, че длъжностните лица нямат по-голяма защита от нормалните лица“, обясни той поправките за обидата и клеветата. Зарков напомни, че политици и други властимащи използват досегашните текстове от Наказателния кодекс, за да атакуват журналисти и така да им затворят устата. „Тази стъпка, която правим, не е нищо повече от нормалното развитие на нашата държава“, обобщи Зарков.