Липсата на доверие към политиците, както и недоволството от политиката като цяло е основният фактор, който отблъсква българските избиратели от урните. Това показва изследване на „Евробарометър“, поръчано от Европейския парламент и посветено на гражданското участие в европейските избори, провели се тази година. Тогава в България 67% от имащите право на глас отказаха да пуснат бюлетина.

Средно 22% от избирателите в ЕС посочват, че разочарованието им от политиката ги демотивира да упражнят правото си на вот. В четири държави над 1/3 от анкетираните изтъкват тази причина – Кипър (39%), България и Португалия (по 38%) и Гърция (35%). На другия полюс са Дания (7%), Ирландия и Люксембург (по 11%).

Българите се самоизключват от изборния процес и защото смятат, че дори и да гласуват, това няма да промени нищо. Това мнение споделят 30% - двойно повече, отколкото е средното ниво за ЕС (14%). Безразличието към политиката е третата основна причина. Това е един от редките случаи, в който настроенията в България (19%) и ЕС (18%) почти съвпадат.

Българите са разделени по въпроса дали техният глас има значение в европейските дела. 45 на сто вярват, че мнението им като гласоподаватели оказва влияние, но 42 на сто песимистично твърдят обратното. В Евросъюза средно 56% имат самочувствието, че упражняват влияние върху евроинституциите.

Напълно или сравнително доволни от честността на проведените избори са 46% от българите. Интересното е, че цели 52% са също толкова положително настроени спрямо шансовете на индивидуалните граждани да участват в политическия живот като изборни кандидати. От „Евробарометър“ не дават обяснение защо тогава недоволството от политиката като цяло е толкова високо. Във всеки случай България е посочена наред с Хърватия, Чехия, Словакия и Франция като една от страните в ЕС с най-високи нива на недоволство спрямо различни аспекти на демокрацията.

Любопитно е, че повече граждани средно в ЕС са се отказали да гласуват в сравнение с България, защото са предпочели да си почиват (6% на 5%) или се обявяват за противници на съюза (4% на 2%), или защото въобще не са разбрали, че има избори (2% на 1%).

МОТИВАЦИЯ

Като основна причина да гласуват българите посочват, че смятат това за граждански дълг (50%). На второ място се откроява желанието да подкрепят политическата партия, на която симпатизират (30%). След това идва навикът да се ходи на избори (26%) и благоразположението към ЕС (21%). Само 2 на сто посочват като мотив силния си интерес към европейските дела.

Темите, които най-силно са вълнували българските избиратели, са икономиката и растежът (44%), социалната защита на гражданите на ЕС (43%) и начинът, по който съюзът ще работи в бъдеще (39%). Справянето с климатичните промени и защитата на околната среда – един от най-важните въпроси за средностатистическия европейски гласоподавател, обаче интригува едва 16 на сто от българите.