Намираме се в преходна епоха, която поради все още неустановените си параметри се нарича по различни начини – постиндустриална, постмодерна, постхуманистична… Епоха на „нещата след“, все още без свое име, през цялото време съизмерваща се с миналото, на което се явява както продължение, така и отрицание. В нея се случват и други пост-неща: пост-истина, пост-човек, пост-изкуство…

Какво развитие можем да очакваме през следващите десетилетия?

Изкуствен интелект

Прилагането на зачатъчни форми на изкуствения интелект вече стана неотменна част на почти всяка висока технология. Както може да се предположи, той постепенно ще измества човека, проявявайки в някои области по-добри качества от него. Имаме ли представа кога изкуственият интелект ще надхвърли възможностите на човешкия? Ще се усетим ли навреме за това? Какви са потенциалните опасности? Засега никой освен авторите на някои антиутопии не се замисля над този проблем. Няма законодателна рамка. Няма формулирана отговорност за разработващите тези технологии, няма поставени предели докъде може да се стигне и какви граници не бива да се прекрачват.

Постчовекът

През последните години особено развитие получи движението за трансхуманизъм, което цели с помощта на модерните технологии да се подобрят значително човешкият интелект и физиология. Т.е. да бъде постигнат хибрид между човека и машината. Особен тласък в тази област бе получен през мандата на президента Обама, който още с идването си прокара законопроект, целящ декодирането на човешкия геном. С помощта на няколко свързани суперкомпютъра за няколко години геномът бе декодиран до 98% - нещо, което се считаше за невъзможно през следващите 30-40 години.

Като се има предвид и интензивната работа от няколко десетилетия за изследване на човешкия мозък, може да се каже, че научната основа за бъдещия хибрид на човека и машината е налице. Вече се изработват протези на човешки крайници, които се командват с мисъл и са почти неотличими от естествените. Не е далеч времето, когато от стволови клетки ще започнат да се произвеждат органи за замяна. Налице е теоретическата възможност за практическо безсмъртие чрез получаване на ново тяло от стволови клетки, подобрено с предварително зададени параметри, и прехвърлянето на мозъчното съдържание (памет, опит, личностни характеристики, умения и т.н.) от старото тяло в него.

Естествено, тези постижения няма да са за всекиго, а за една изключително тънка прослойка от много богати и много влиятелни хора. По този начин човечеството може да получи своите богове. И това не е утопия или мечта, а съвсем близка реалност. Кой ще създаде законите за бъдещите богове?

Роботизацията

Роботизацията вече обхваща не само сферата на индустрията, но и на услугите. Ефектите от нея засега не са осезаеми, но нещата ще се променят в най-близко бъдеще. Основната последица ще е съкращаването на нуждата от работна ръка.

Как човечеството ще се справи с бъдещата лавинообразна безработица? Очевидно, не и с досегашните методи. Лансира се идеята за "безусловен базов доход", което ще рече всеки гражданин от раждането до смъртта си да получава екзистенц-минимум, осигуряващ оцеляването му. Без никаква трудова престация. Т.е. преминава се от общество, изградено върху трудовата етика, към общество на паразитизма. Един постиндустриален Императорски Рим с неговите огромни маси пролетарии, живеещи за сметка на държавата и изискващи само „хляб и зрелища“.

Подчертах само проблемните тенденции, които бихме могли да обобщим с понятието „дехуманизация“. Но съществуват още глобални проблеми:

• климатът,
• осигуряването на енергия,
• замърсяването на почвите и изкуствените храни,
• концентрацията на населението в хиперполиси
• прясната вода.

Кой би трябвало да се занимава с анализирането, осмислянето и управлението на тези тенденции? Мозъчни тръстове, транснационални корпорации, правителства на Велики сили, ООН?

Според нас едва ли има по-подходящ субект за тази цел от структурите на ЕС. Защото те притежават всичко необходимо: могат да поръчат анализи, да предизвикат задълбочено обсъждане, да вземат законодателни мерки, да администрират и управляват процесите, при това притежават опита и умението да работят в спецификата на много страни, на голяма територия, в комплексна разнородна среда. От друга страна, имат влиянието да разпространяват полученото политическо know how навсякъде по света.

Прави ли това сегашният ЕС? Очевидно, че не. В настоящия ЕС цари бюрократичен дух, стремеж за работа на парче, лобизъм, корупция и тайни зависимости. Защо е така, е въпрос на отделна тема.

Ето това ние от партия „Пряка демокрация“ искаме да променим. Искаме да отидем в Европейския парламент, където да поставим тези въпроси и да призовем управляващите да мислят не само за текущите проблеми (които, разбира се, трябва да се решават), но и в по-дългосрочен план, като визионери, проектиращи бъдещето. Макар да имаме наше виждане по така описаните проблеми, ние държим не да наложим нашите идеи, а да проблематизираме най-важните тенденции в развитието на човечеството. Искаме проблемите да се обсъждат както в ръководните структури на Евросъюза, така и в диалог с гражданите на Европа. Мечтаем ЕС да бъде не потребител на чужди модели, а истински световен policy maker, т.е. да формулира политически модели, проекти, стратегии, валидни за целия свят.

За да стане нашият континент водеща световна сила.